даскалоаз съм даскъл и като съм в час само гледам ученичките,и си представям как ги чукам има супер путки в даскалото,направо съм луд оставям веднага женаси за някоя свежа малка путка.11Коментари (0) 28.11.2008. 20:41 Аз съм гейПреди една седмица разбрах, че съм гей и искам да го споделя :)Коментари (2) 12.11.2008. 16:00 това е простотия!!!здравейте, аз съм Йордан Серафимов, с ник МЕЛАНХОЛИК. Известен съм в нета заради писаниците си, и главно заради ПРОСТОТИЙТЕ ми от блога. Всъщност пиша и "нормални неща" - поезия и проза, - но това тук е място за писане на простотий, и ето сега ще копирам тук някой от нещата ми от блога:
=============================
INTRO
Простете, но днес ми е шибано. Не ми се обяснява, но ужасно ми се гади от всичко. И за това смятам да пиша некви пълни глупости, че да не мисля за глупости.
* * *
ТЪПОТИЯ 1: Океана пресъхна. На гОСПУТ му дожаля за горките водни обитатели, и преди са са пукнали взе, че се изпика в океана и го запълни с урината си.
А после се изсра в него. Та да имат кво да ядът животинките.
И аз плувам в тоя океан. Я, минава някаква рипка с колело!
- Ей, рипко пруклета - заговарям я аз. - Намира ли ти се нещо.
Тя бръква в джоба на шапката си и вади една баничка. Дава ми я.
- Мерси рипку пруклета.
...
От тая баничка, фанах некви моштни халюве... Привиждат ми се лайна на всякъде, пълно е с говна, пикня, пръдня, сперма, мензис, храчки на спинозен, едни големи пениси плуват нейде в далечината, женски полови органи ги подмамват с миризмата си и те хукват след тях, рипките им правят път...
Само цветята са много красиви. Големите кристални цветя се насраха в саксията, после си пуснаха чалга и се издрайфаха.
Козия пръч се намесва. Виждам го как зяпа преминаващите русалки, но не знае, че те са пълни със спин, луда крава, сифилис, трипер, гнорея, рак, треска, надрусани са с LSD, пико, екстази, гъби всякакви, набарали са хаповете на майките си и са се наяли с тях, изгубили сасзнание за миг и са паднали върху огромните игли на захвърлените на морското дъно спринцовки, пълни с хероин.
- Кози пръч, кози пръч, остай ги тия курви! - Крещя след него, но той не ме чува.
- Козиии пърччч! Ехоооо!
ТЪПОТИЯ 2:
1. Пешо.
2. Стринка МУ.
3. Козата МУ.
4. Пешо Й (на Козата)
ТЕ ВСИЧКИТЕ ИЗПАДНАХА В ДЕПРЕСИЯ...
ТЪПОТИЯ 3:
На Пинокио баба МУ била плъх.
Дядо МУ срал цепленки.
А Пешо МУ бил свещеник. Демек сякаш, стринка МУ му бил свещеник, или му бил летец изпитател - а не демек, че Пешо му бил... кво се замислих... а, да - а не, че демек Пешо му бил свещеник само на него, а за останалите хора е бил например някакъв стражар.
ТЪПОТИЯ 4:
Спя дълбоко. Сънувам. Честотата на мозъчната ми дейност е спаднала до тета, съзнанието ми се рее свободно.
Стая. Стоя в нея и гледам неподвижно към стъклото на големия прозорец. В стаята има мухи, отвън има мухи, мигам, но в същия миг осъзнавам, че преди да го направя нещо се случи пред погледа ми толкова бързо, че нямах време да го осмисля. Сега отварям очи и озъзнавам какво точно стана; две мухи - едната вътре, а другата отвън - полетяха бързо една към друга и се сблъскаха със стъклото едновремено. Приближавам се до прозореца - едната муха е паднала мъртва на външния перваз, а другата на вътрешния, точно пред нея. Ще им изкопая гробчета да ги погреба.
Поглеждам по-вляво; там на перваза пред мен стои мъртвото тяло, мъртвото вкученяло олекнало втвърдено чупливо тяло на друга муха. Поглеждам през стъклото дали и пред нея също има муха - няма. Навярно тази е умряла от задушаване между вътрешното и външното стъкло на прозореца през зимата, когато вътрешното крило е било затворено и уплътнено херметически.
FIN
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 186 Коментари: 8
Последна промяна: 28.07.2007 00:29Коментари
1. realna - :)
28.07.2007 00:52
е явно пълнолунието ти влияе добре ,защото тъпотиите ти ме разсмяха :)))) продължавай така
2. branchbearer - (:
28.07.2007 14:55
Интересно, като е точно средата на периода от пълнолуние до новолуние, т.е. от последното пълнолуние са изминали... 14 дни?
Аз пък мисля, че гадното ти чувство, трансформирано в словоизлияния, изглежда измамно добре.
Само дето не намерих смешното.
3. melanholik - ами то не е смешно,
28.07.2007 15:10
трагично е.
4. woozy - I tyi kato...
31.07.2007 17:23
..spomena v edin drug tvoi posting, che mrazish latinica, az da pomogna na chustvoto ti na omraza i pojelania za smyrt na roda i narod, shte ti drasna dva tri reda. Pyrvo..typotiiti ti sa tolkova typi i izvrateni che ne moga da otreka che si zaslujava chovek da gi prochete....Ne moga da ne zabeleja prilikata v stilyt ti s tozi na Irwin Welsh, oshte edin izvraten kopeldak, makar da ima osthe mnogo tupotii da izpliuesh predi da moga da vi sravnq.....abe s една dumа, ako stignesh to neia predi da si me....iskam da kaja ....евала! Samo glei da ne si izpushish mozyka....shte ti triabva! Pozdrav!
5. woozy - I tyi kato...
31.07.2007 17:23
..spomena v edin drug tvoi posting, che mrazish latinica, az da pomogna na chustvoto ti na omraza i pojelania za smyrt na roda i narod, shte ti drasna dva tri reda. Pyrvo..typotiiti ti sa tolkova typi i izvrateni che ne moga da otreka che si zaslujava chovek da gi prochete....Ne moga da ne zabeleja prilikata v stilyt ti s tozi na Irwin Welsh, oshte edin izvraten kopeldak, makar da ima osthe mnogo tupotii da izpliuesh predi da moga da vi sravnq.....abe s една dumа, ako stignesh to neia predi da si me....iskam da kaja ....евала! Samo glei da ne si izpushish mozyka....shte ti triabva! Pozdrav!
6. melanholik - tva be5e qko!
31.07.2007 19:41
Urvin Ne Sum go 4el, ama go znam kolegata 4e gotin:)
Vuskresenie Hristovo pojelavam na si4ki.
PS - Nekvi mozu4ni glisti vurluvat i papkat mozuci. Samo edin zdrav koz pomaga за предотвратяване на процеса. Ужас! Тва на латиница го натраках за пет минути... Да я еба и шибаната латиница...
7. woozy - :)
01.08.2007 01:54
Маааа нига ;)
8. missmurder - ~
10.08.2007 22:31
За мухата беше най-добро...
Вашето мнение
Моля, въведете следния код, за да изпратите Вашия коментар!
Код:
Заглавие:
Коментар:
ИзпратиТърсене
Разширено
търсенеТЪРСИ За този блог
Автор: melanholik
Категория: ИзкуствоГласове: 410Календар
<< Септември, 2008
П В С Ч П С Н
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30
----------------------------------------------------------------------
Ето, преди малко пак се напафках...
...и сега сядам пред тоя буклук за да пиша шибиний и олигофрений. Некво ми е шибано, сещаш се, нали?
Искам баба ми да умре. Искам и дядо ми да умре (но той вече е мъртъф и това е малко гадно). Искам да умре мама. Искам да умре тати. Искам и брат ми да умре и чичо ми и леля ми и стринка ми и вуйчо ми и всичките ми роднини, искам да умре Пешо, Гошо, Мария, Петранка, и Драганка, и Стамен и и чичу МУ - демек така се казва чичо МУ. Искам и ти да умреш!
Абе, мамка му шибана, искам и аз да умра... Аз ще фана най-накрая да се самоубия! (отивам да се изсера, ще продъжа след малко.)
Туку-що в кенефа, се замислих за лайното... Имах некво растройство и ("гранично личностово разтройство, в декомпенсация, причинено от училищния тормоз и наркотиците - ми каза психиЯтРката в ПСИХОТО)
Та май щях да приказвам за лайното. ами да, то всичко си е един голем шит (пиша по десетопръстна БДС /250 удара!/, мразя фонетиката и всички шибаняци дето пишат на латиница - затруднява ме да им чета маймуниците - и за това ми е по-лесно да напиша "шит", вместо да превключвам на латиница и да търся буквите с поглед и да ги натракам с два пръста)
То срането и масторбацията, са си един и същи шит - това са най-обикновени физиологични нужди, които ни приближават до животните.
Ако не се изсера, шибаното говно през цялото време ще ме кара да се чувствам некомфортно, ще ...
Удари ме депресията, и ще продължа това по-късно. Сега ще го пусна като "парт 1" - както бих написал ако не мразех латиницата.
Автор: melanholik Категория: Лични дневници
Прочетен: 130 Коментари: 2Коментари
1. missmurder - Кво да коментирам...
10.08.2007 22:23
Пак е красиво...И никой да не ми казва,че не разбирам от нея,защото най-прекрасно за мен е реалистичното...А това определено е такова.
2. frozenangel - Много ме кефи, че се замисляш над ...
04.03 21:17
Много ме кефи,че се замисляш над "простите" неща в живота като ЛАЙНАТА!МАмка му и за тях тря се мисли!И за оригните,и пръдните,и повърните и всички тези наистина ПРИЯТНИ и олекотяващи работи!:)
------------------------------------------------------------------------------
Я СЪМ ПРОСТ ЗЪЛ И НЕНОРМАЛЕН И ШЕ ГО НАЧУКАМ НА ЛАТИНИЦАТА
Всичко е шибано! Шибано е шибаното небе, шибани са шибаните облаци, шибано ми е когато погледна в огледалото и видя шибаняка който съм самият аз.
Аз съм ненормален шибаняк! Да се шибам у шибаняка дето съм!
Кучко красива, свалих си снимката ти и масторбирам на нея! Умри и се зарови в земята, искам да страдаш и да умреш!
…
Когато бях малък, некъф тип дойде у нас за да застреля прасето. А аз бях някъде около… ебал съм го на колко бях.
Та аз побързах да се кача горе, да избягам и да легна на леглото си, да натрупам хиляди възглавници въху главата си за да не чуя изтрела.
И докато се качвах, случайно погледнах през прозореца по стъпалата. Исках да видя прасето докато е още живо.
Шибания ми дядо го бе подмамил да излезе извън шибаната кочина и аз видях как то излиза изпълнено с доверие към хората.
– Бум! – Чух тогава изтрела. В същия миг видях как прасето пада мъртво, свлече се. В слепоочието му имаше огромна дупка от която кръвта започна да се стича.
Останах така дълго, без да мога да помръдна, без да мога да откъсна поглед от горкото животно. Какви ли белези е оставило това в съзнанието ми?
…
Защо животът е шибан? Плача и пиша, плача и те питам, защо всеки ден ме кара да плача и да питам, защо шибания живот е толкова шибан, колкото шибания господ го е нашибал с шибания си хуй.
Отче наш, шибай се у шибаняка дето си, зарови се в дъното на вселената, искам да се изпикая някъде…
…
Първия път когато исках да се самоубия, си мислех, че ще ми е лесно… Но това не е интересно.
…
Стъклото на кинескопа е хладно. Очите ти са красиви. Устните ти са красиви. Имаш малко сладко носленце, малка сладка брадичка, хубави ушенца, косата ти е черна и разпусната, плъзнала е по лицето ти, по раменете ти, усмихваш се.
Нали се сещаш – ти си шибана снимка, някоя си дето завършва на “джей пег”, и сега си само моя.
Приближавам лице към монитора. Бавно. Бавно изгубвам очертанията ти в пикселната сложност на монитора, сега ще затворя очи и ще те целуна.
Докосвам устните си до до твойте, през тънкото стъкло което ни отделя. Опитвам се да си ги представя толпи, меки, нежни и сочни. Ще те целувам толкова, че ще издълбая дупка в стъклото.
Гладкия студен допир…
Гладкия студен допир ме убива, стъклото е студено и безчувствено като мрамор, боли ме.
Отдалечавам се. Отдалечавам лице от шибания моритор. Няма да те целувам…
Ти си моя кучко, и на никой друг! Вадя си хуя. Нали се сещаш са кво ше праааааааа………….!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!, аааааааааааа???????????????
Плювам на дланта си, хващам го здраво и почвам да масторбирам. Ти си усмихната, ех да ти го вкарам в устичката, кучко пачавро и ебал съм ти майката ква си!
Ама много съм пафкан… Не мога да се съсредоточа, през цялото време изкачат разни кадри, мисли, емоций, спомени… Трябва да се концентрирам, трябва да се съсредоточа за да мога да свърша много яко и да оплискам със спермата си целия екран, да пропие в стъклото, да ти разяде кожата.
Сега лъскам, и си представям как облизвам лицето ти, как облизвам зъбките ти, как…
… аз съм на 5. Мама стои на перваза и пуши, небето е синьо. Пердетата ухаят на нови, мама се усмихва, сочи ми някъде към небето но аз не мога да разбера какво иска да ми покаже.
Не, трябва да се съсредоточа! Вкарвам го в ноздрите ти, в ушите ти, в гъза ти, в путката ти, в пъпа ти, в порите на кожата ти, в кариесите ти, в разстоянието между пръстите на ръцете ти, в разстоянието между пръстите на краката ти, сплиташ длан в длан като в молитва и аз го прихлъзвам между тях, търкам се в дланите ти и…
…тичам към едно дърво – баба крещи след мен да спра, но аз не я слушам, тичам към дървото, искам да го прегърна защото съм много малък.
Кучко шибана! Не ми излизай така нагло от ъгъла, щото ще дойда при теб и направо ще ти го начукам в путката! Стой си неподвижна като добра снимка докато свърша! Я отвори устенцата. Да, точно така… Изплези езичето, искам да се изплюя върху него и да излижа собствената си слюнка, и твоята, и на Радка, и на Поли и на Моника и на Лили и на Силвана и на всяка една от бившите ми съученички от шибаното начално училище! Слюнката ти е топла и фкусна, я пусни малко мазга в гащичките ти а аз ще пръдна в стаята и ще подуша пръднята си. Аз съм в шести клас, влязъл съм женската тоалетна при Наталия и й го начуквам в тясната дупчица, тя е с малка синя рокличка на цветлета, сере върху лицето ми и аз я, аз…
… играя си на килима а мама и баба правят сладки. В стаята ухае на крем, на тесто, мама и баба говорят някакви си техни си работи, през тънкото перде на прозореца нощта наднича а кушката се оглежда в стъклото като в черно огледало…
…начуквам ти го на всякъде, ти си толкова перверзна, че ти харесва да ми душиш пръднята
– Айде да идеме на гробището и там да се чукаме.
– Добре.
– А може и да серем там.
– Добре, съгласна съм.
На гробището сме. Тама има мъртъфци. А ние сме се надрусали с гъби. Прерязвам ти вената, кръвта ти шурва на лунната светлина.
С кръвта ти очертавам един огромен пентаграм върху сухата твърда пръст, точно пред паметника на мъртвия ми дядо (дано да гние в дада и да умре, но той вече е мъртъф и не диша и не може да пукне отново, което е жалко…).
Лягаш в пентаграма, започваме да се чукаме бясно.
– По навътре, ох, по-навътре…
Вкарвам ти го по-дълбоко в путката.
– Още по-навътре…ох, да…:)
– и още
– и още
– и още…
Хуя ми проби плътта ти, заби се вземята, сега чукам шибаната пръст, некви камъчета ми драскат главичката. Естествено, когато главичката е пробила тялото ти (нейде в областта между раменете ти), се е образувала дупчица, точно като оная която видях в главата на застреляното прасе. Кръвта се разтича навсякъде, топла и прекрасна, улеснява проникването на хуя ми в почвата, той потъва като в горещ куп краве масло, вече е достигнал до центъра на земното кълбо, тама му е топличко и приятно…
…мама ми купува дъвка. В магазина сме, аз стоя до нея а тя говори с продавачката. Или е продавач…
… небе, звезди, луна, баба ми мие краката на външната чешма в двора на къщата, вдигнала ме е и ме е сложила в коритото. Водата от кранчето се сипе по бедрото ми, стича се на долу по крака ми, баба движи съпуна по кожата ми, натиска грубо защото е старателна а аз гледам към звездите и само чакам да ме залее с топлата вода от чайника който е взела със себе си, защото ми е малко хладно. Баба вдига поглед към небето и отново почва да ми обяснява кое е голямата мечка, аз вече съм научил и вдигам пръст към звездите и соча…
…дядо отива за хляб…
…
Много трудно ми беше с тия фантазий и спомени да свърша, но най-после се изпразних, кучко! Да видим после, дали ще си пускаш снимките в Интернет!
* * *
Ааа, знам те аз теб. Нощем – перверзен гъс такъв – си мислиш за майка ти и масторбираш. Споко, и аз мисля за майка ти. Мисля и само най-лошото; дано пукне, да хване рак, спин, дизинтерия, дифтирит, парадонтоза, гнойна ангина, гнорея, трипер, сифилис, заушка, да й опадат зъбите, че когато ти праи сфирка, да ти е мекичко на пишлето
(отварям скоба за да ти разкажа за пишлето ти. Та то е много малко, аз разполагам с неква извънземна технология и със некви спътници виждам през стени. Та вчера, когато искаше да пикаш у кенефа \представяйки си, че дупката е гърлото на майка ти\, и си търсеше пишката между огромните сплъстени косми, те видях. Хей, гъс, много се смях:) :) :)
–––––––––––––––––––––––––––––
Ще го начукам на СИСТЕМАТА! Ще го начукам на президента, на премиера, на министъра на културата, на министъра на образованието (особено на него, мама му проста, заради него не ме приеха в университета), на министъра на земледелието, на министъра на околната среда… Ще го начукам на всички депотати. (Имам впредвид, на тези от най-първото правителство, откак сме демократична република, НЕ НА ТИЯ! Тия са готини – ако не бяха такива некадърници, сега нещеше сичко да е така шибано и да съм изпаднал в депресия, и нямаше да имам вдъхновение да пиша простотий в Интернет.)
Ще го начукам на майка ти!
И на баща ти!
И на стринка ти!
И на баба ти!
И на брат ти!
И на тебе ще ти го начукам!
…
Аз съм ненормален. Въобще, не трябваше да се раждам. Никога не съб бил щастлив, щото ме възпитаха погрешно и затова цял живот страдам, че съм различен. И ще ти го начукам.
Навън има звездички. И ще ти го начукам.
Пешо бере гъби. И ще ти го начукам.
Перка сади зеье. И ще ти го начукам.
Некъф пуши гъби. И ще ти го начукам.
Некъф пуши зеье. И ще ти го начукам.
Некъф копа бостаня. И ще ти го начукам.
Некъф се набира нощем на лоста докато времето сади домати и сичко започва, всичко свършва, всичко се отнася и бере времето и Звездния Ебач чука звездите и сичко се повтаря като в трескав сън и те копа по доматите и се ебе с времето и с пространството и с материята и чука наред планетите и те се повъртат от неудобство щото хуя му е много космат. И ще ти го начукам.
* * *
Тия дни смятам да си отрежа хуя! И да ти го подаря.
..
Пи-ес; да го начукам и на латиницата, ше я еба у латиницата проста. Нали ви казвам – от малък пиша на машина (имам и електрическа, и механична, и още една и две и три, на лаптопа си нямам фонетика), и пиша много бързо по БДС, двеста и педесет удара без грешка. Не ви разбирам маймуницата, пишете на БЪЛГАРСКИ, бе да ви го начукам у латиницата.
…
Пи-ес 2; Ще го начукам! !!!!!!!!!!! !!!!!!!!!! !!!!!!! !!!!!!! !!!!! !!!!!!!!!
!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!! !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
55555555555555555555555555555
Rrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrrr
Hhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhhh jgfudsjjrug dfgdfgjfjgoig
Ojdigjuortmglmdfljgoijrgmtorijgfdg
Kldfgrtmjwjgomdflkg
Итщдтиедщтшиедтщдеи
– Иотжвтодстжв усджтоаждсштдщпштяждтrjgtoidfglmowijgfd
Flgjosjwlkmrwjg ldjogjow dojgoijwo jdojg !gjfgjsj
– R jdjgj?
– Да, бе точно така; jfgiodfsgjr8etjglkjfoigjoijg9e5jyoirt8yj56yjtrjyjyyjyjyjyjjyyj
И хуй и хуй и хуй космат и путка и ебане да СИСТЕМАТА
Djgoiujrmgofjoigjtrfdgdg##########################%%%%%%
^
%
7^^^^^^^^^^^^^^^^&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&&
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 72 Коментари: 0Коментари
Няма коментари
-----------------------------------------------------------------
ГНУС МЕ Е!!!
Грях ли е, че искам да го начукам на сестра ми?
…глупости. Нямам сестра. Ако имах, щях да си я чукам. Искам да ти го начукам на тебе! Ще си закача за главичката една голяма игла за инжекций, ще я забода във вената ти и ще се изпразня в организма ти. Демек, ше те инжектирам със сперма.
А как ше се надрусаш…
––––––––––––––-
…Но пак да се върнем на въпроса със сестра ти. Знаеш ли кво – искам да й го начукам! Тя си мисли за мен, докато нощем си трие сливката. Представя си как аз се материализирам в стаята, приближавам се до нея и й го вкарвам в мозъка, пробивайки черепа й с Главичката. А може и със свредел.
Кондиката е там, че като й го вкарам у мозъка, ше установиме неква Ю-ЕС-БИ връзка помежду ни. Ама тя даже няма да си отваря очите. Ще си жми, докато аз я чукам в мозззззззззззъкъ.
––
Чаай, чаай! Хрумна ми да пробвам нещо. Ще пробвам, да пиша вместо с пръсти, с хуя си! Той е дълъг и тънък; ще го фана с два пръста като писалка, ще се наведа пред клавиатурата, и ще бодвам по копченцата с кеф.
С десет пръста, пиша с двеста и педесет удара в минута.
С два пръста, не съм бройл – не е малко, ама трябва да гледам в клавиатурата.
С един пръст, и на машината се справям добре.
А само с хуя си, пак ще пиша по-добре, по-грамотно, по-бързо, от некой хора дето пишат на ШИБАНАТА И ПРОКЛЕТА ЛАТИНИЦА!!!!!!!!!!!!
Знаете ли флекстайпа, как ви цака уиндоуса? Поне така разправят. И защо? Само заради ебаната ви фонетика.
Днеска влезнах у една шибана интернет зала да си проверя резултатите от изпита. Нещо ми беха нашибали връзката и немах конект на домашното си пи-си. Та сядам аз на един шибан и остарял компютър, пускам интернет експлоуера, и пиша на латиница с два пръста сайта.
Хубаво. Излязоха резултатите, прималя ми, щях да се издрайфам…
Но по-гадно (!) ми стана чак след малко. Чак когато си влязох в пощата та да драсна някой ред на едно много хубаво и тъжно момиче, (на което му пожелавам да бъде живо здраво и щастливо, да намери щастието си и да не се отчайва).
Та влизам в пощата, кликвам на ново писмо и отпускам тънките си дълги пръсти на клавиятурата. И тогава… Не, направо не мога да сдържа сълзите си… Тогава, вместо Т, се получи Й! ФОНЕТИКА! Пет минути се чудех как да накарам шибаната кочина да превключи на БДС, но без резултат.
– Тоя боклук, само с фонетика ли е? – Попитах аз накрая оператора.
– Да, в тая зала не сме инсталирали БДС.
– Да ви го начукам! – Изпсувах аз мислено, платих си и бързо излязох.
ДА ВИ ГО НАЧУКАМ У ФОНЕТИКАТА ШИБАНА И ЛАТИНИЦАТА ПРОСТА!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
…
Да ви го начукам у килерите!
Да ви го начукам у доматите!
Да ви го начукам у зениците!
Да го начукам на личните ви лекари!
Ще изчукам дупките на контактите ви!
Ще напълня със сперма балоните на електрическите ви крушки!
Я чуй – аз чукам по касата на компютъра ти! Пристигнах по кабела, влязох в машината и сега напирам, искам да изляза за да ти го начукам. Смееш ли да отвориш чекмеджето на сидито, а? :)
…
До скоро си мислих, че до преди в университета да изчукам Аня, съм бил девствен. ГЛУПОСТИ! Още в осми клас изгубих девствеността си – живота ми го начука. Яко ми го начука и ме прееба. Изпразни се в душата ми и я напълни с всичката си простотия.
Ама мене системата си ме е прееебалаааааааа много пъти.
…
Гнус.
Гнус ме е от въздуха който дишам. Гнус ме е от водата. Гнус ме е от мебелите, от дръжките на вратите, от гласовете ви, от въздуха който издишвате. Та вие всичките пишете на фонетика!
…
На Пенка козата й се изсра.
На Гошо МУ пламна тавана.
На козата МУ и се родие козленца.
На Пешо Й (говоря за козата), му опаднае зъбите… Са нема с кво да джвака. Джвак – джвак – джвак! Ебати противния звук!
…
Искам отново да влезем в СССР! И искам да чукам Петя. Искам да те чукам и тебе! Искам да чукам Хитлер! Искам да чукам Сталин! Икам да чукам Тито! Искам да чукам Агата Кристи! Искам да го начукам на Алина Рейес! И на месарят! И на Емануела. И на Фани Хил. И на Елеонора (от Балзак).
Но най-много на Агата Кристи…
Ще го начукам на правителството! Ще го начукам на инстититуцийте! Ще го начукам на цялата шибана СИСТЕМА!
Ще ти го начукам на тебе!
…
Знаете ли как се ебе коза? Първо требва да й завреш задните крака (два или три – колкото има животното) в един висок ботуш, та да не рита. А после й го ръгъш у путката и даваййййй!!!!!!! Яко ебане!
Такъв кеф е, че като свършиш, цялата я запълваш със сперма, спермата прелива, налягането бута хуя ти назад като бутало и така те оттласква назад, че разбиваш мазилката на стената зад теб.
Но после, тая коза требва да умре… Иначе ше се родат изрутчета. И ше са прости като тебе, и ше смърдат като тебе, и цял живот ще страдат задето са се метнали на тебе, а не на козата. Докато един ден не го набият и те на козата.
Теглий й ножа. Или първо ми я дай на мене да й го начукам. И на сестра ти. И на майка ти. И на баба ти. И на Козия Пръч.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 97 Коментари: 1Коментари
1. woozy - А леле......
15.08.2007 10:07
...и аз да ти го начукам, спукал съм се от смях! Продължавам да следя изявите на твоя извратен мозък...наздраве ;)
----------------------------------------------------------------------
ВРЪМКОМЯКА СЕ ОТОРИЗИРА:))))))))))))
Козата нищо не подозираше, мамка й шибана! Да точно така – тя си блееше като коза, докато бай Развигор се приближаваше до нея с надървения си хуй. Той пък се хилеше… В ръката си държеше един висок червен ботуш.
Когато Той я приближи, Тя се извърна към него и го погледна. Досети се, досети се тая гад кво я чака!
– Беееее! – Провлачи възбудено тя. Не съм много сигурен кво означаваше този израз. Има обаче няколко вариянта:
1. Да го начукам на гОСПУТ.
2. Да го начукам на попа на Сърбите.
3. Да го начукам на Пипера. И на доматите да го начукам.
4. Да го начукам на Генадия.
5. Да го начукам на ония от влака, дето ме видяха, че гледам в джоинта им и ми падат лигите, но не сетиха да ми дадът и една дръпка. Господ да ги убие и да им подпали топките!
6. Да го начукам и на влака.
7. Да го начукам на числото 7.
8. Да го начукам и на числото8.
9. Да го начукам и на числото 9.
10. И на тебе да ти го начукам!
(Абе, що са докато си пиша и си легнах с чело на масата пред мен и ми се стори, че е много мека и удобна и ми е некво готино на челото и на главата, отпускам се на масата и искам да ми се доспи малко? Що Пенка сади то радиото си свири на къси вълни да кажем, че може и да стане но как да го направя така, че защото е тама и сере дръжки и компоти.)
(Цапкайте със кунки, знаете ли кво е яко!)
…
А междувремено, Бай Развигор, вече е насунал ботуша връз задните крата на козана (два или три – взависимост от това, колко крака има животното). И са почва да я ебе!
– Ах-ах-ах! – Възклицава той.
– Бе-бе-бе! – Подглася му козата. (Тя е яла комари на закуска и сега й жилят пердетата.)
– Всички по местатаааааа! – Казва хуя. Не, не… Това е от друга приказка…
Та Бай ставри си ебе козата. Хуя му навлиза с кеф в червените лъскави влажни и гладки месища на животното, дупката е много тясна и това го кефи много. (Па он даже и мас не тура, ами си ръга на връло!)
((Тук е времето да спомена, че Връмкомяка се Оторизира.))
– Ебати Връмкомяка! – Възкликна козата.
Бай Развигор й отвърна убедително:
– Па уно, знаеш ли лани кви връмкомяци имаше; да ти е кеф да ручаш из ним!
– От къде беа бееее? – Попита Го козата.
На буртата й обаче имаше некъф съсирек. И он заплака. Заплака за грозге!
– Съсирек мой, съсирек мой, изближи ми топките и яж герой. (Това “герой” трябваше да бъде с “и” накрая, но нещо в главата ми светна, понятята се сляха, обърнаха се, превъртяха се на пръсти, после се протегнаха, докоснаха тавана и се завъртяха на него на един пръст като супрер летящи брейкари. Имаше и сладолед. Там беше и Пешо. Чукаше майка ти.)
…
О, пресвета дево земекопна, що не му ебеш майката на Госпут!
…
Да му изкопаш пипера. И он да ти ебе майката!
…
Даебамайкатанапрезидентаинаминист
ъранаотбранатаиназемеделиетоинаягодова
тамайкаинапредметитепокоитомиписахаслабитедв
ойкидагоначукамнаилияинаславиинавсичкигадникопел
етадетометормозехакатомалъкакосегагинамерянякъдена
правощеимсчупяглавичкитеищегинакарамдастрадатщеимгов
ърназавсичкислихвитеищеимотрежаглавитесамодагинамерякъ
десавкойградследватакодойдат-мамаимщенаебанатиякопелета! Разбрахте ли?
– Дебелото черво, дебелото черво! – развика СЕ.
– Аналното отвертствие, аналното отверствие – Отвърна Й.
Чух ГИ.
…
Бай Развигор си го извади от дупката на козата.
– Сега като ти го завръ в гъза, обещаваш ли да не ми направиш пак оня номер? – Попита той козата.
– Да, беееее:)
И он й го завира у гъзо.
Ама уна е решила пак да му направи същия номер като миналия път. Шибана щета! Само номера върти, некво ми е жално за бай Развигор… Ще плачкам… Щото оная курва козата, все му прави тъпи курвенски номера. Веднъж, оф, не мога да сдържа сълзите си… – та веднъж го беше излъгала, че няма мензис! Беше си отъркала путката у стената та да замаже положението, и му беше казала, че няма мензис. И он като и го завре, па като си насоса уя у топла кръвчица… Гадост голема. Заплаши я, че ще я заколи и ще я сготви и ще я изяде но преди това пак ще я наебе, и тя взе, че му се извини само и само да не го прави.
Но тя сега, пак ще му направи номер. Същия като предишния път.
Ще му направи номера точно след:
10…
9…
8…
7…
6…
5…
4…
3…
2…
1…
0
Пръц!
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 161 Коментари: 11Коментари
1. анонимен - абе, натуралист такъв, що не си к...
05.08.2007 16:21
абе, натуралист такъв, що не си купиш една проститутка? Току виж може да пропишеш и за любов, щото като гледам сега толкоз ти се ..., че две не виждаш :Р
2. melanholik - много
05.08.2007 19:11
далече
далече
далече
далече
далече
си от истината! Последното нещо дето си го мислих докато писах това, е ебане, честно ти казвам. Просто съм в Ужасна Депресия и се чудя кви простотий да дрънкам, че да се разведря.
ПС - А кво по-яко от това, когато си в Депресия, да пишеш как Бай Развигор си ебе козата! А и си приказват с нея, а и диалог си водят...! Брейййй...
3. pills - ***
06.08.2007 12:21
Имаш уникален стил :P
Ако тази терапия ти помага - продължавай, но според мен и трябва просто малко да се разсееш и отпуснеш и ще ти мине :)
4. branchbearer - :Р
07.08.2007 13:49
Нищо не разбирате. Много му ходи името, супер подходящо е - меланхолик. Да се отпуснел, ала-бала, сам не може да се сети сигурно. >:Р
А иначе анонимният тип явно не хваща тънката (или не толкова) нишка, че ебането в това... хм... произведение е точно толкова метафорично, колкото в израза 'да ти еба майката' или 'еби маа му'.
Ебати, депресията ти е с главно Д, колко ли е депресия, само ти си знаеш. (:
5. melanholik - Депресия и то голема.
07.08.2007 14:27
Или по-точно няква мъчителна (в последно време) меланхолия. Да, един такъв отпуснат съм, и вечно напафкан, забелязвам красотата на живота в малките му неща, ама некво ми е кофти от всичко. Абе, сичко е шибано, тоя свят е кофти място за същества като нас - вечно търсещи щастието.
6. woozy - Другарю честити..
18.08.2007 13:22
...ако ме светнеш какво точно се е оторизирало, ще съм ти мнооого благодарен :)
7. анонимен - vramkomqka
18.08.2007 16:00
vramkomqka
8. woozy - абе ясно е наименованието...
19.08.2007 13:10
....ма ибал ли съм го какво е точно!
9. анонимен - abe, nema takava dwma (to kato si ...
20.08.2007 17:21
abe, nema takava dwma (to kato si pafkan ti idat sekvi) - ako ima meraklii da izmislat zna4enie... 6e qko.
pi6a na latq 6toto sum v nekva zalz bez BDS, a s fonetikata ne sum sviknal...
10. анонимен - saint_kilaaaa
31.03 16:43
az sym priqtel na melanholika,spomnqm si 4e be6e tolowa napu6en 4e poiska da iznasili edin ohliuw.HORA NE SE PLA6ETE NO TOQ PI4 NAISTINA EBE KOZI...
11. анонимен - saint_kilaaaa 2
31.03 16:45
yoco ne se sardi no edna luna naeba zwezdata...
-------------------------------------------------------------------
ПОГНУСА!!!
Противна зима е. Навън е ужасно студена и отвратително кишава нощ – за това въобще не ми се излиза до външния кенеф за да се изпикая. Стоя си в стаята и си гледам “на брега”. Ще стискам…
В този момент, младото семейство – мъжът, жената и малкото им момиченце – са в леглото. Бащата инжектира смъртоносна инжекция на момиченцето, майката плаче. След малко те двамата ще погълнат онези хапове… Не, няма да го гледам това. Ще си пусна друг диск, мисля да гледам “трейспотинг” – тоя филм винаги ми е повдигал настроението.
…
Край! Вече не издържам; ще се напикая в леглото като бебе. За това ставам и се приближавам към гардероба. Няма как… трябва пак да пикая в нея, а въобще не ми се ще да се занимавам с тази смрад! Само като й отвинтя капачката, и миризмата ще ме порази, ще изгубя съзнание и ще умра!
Отварям вратичката на гардероба – Тя си стои в ъгъла забравена и помътняла.
Сега ще Я взема… но преди това да Ви я представя – това е една най-обикновена 3-литрова бутилка от “дерби портокал”, в която пикая когато ме мързи да излизам от стаята:)
Имам го тоя навик, правя го от край време щото съм извратен копелдак.
Бутилките се пълнят бавно, а когато вече се напълнят до горе, просто изливаш съдържанието им в мивката и ги оставяш на масата, та някой да ги измие и да си сипе вода за през нощтта в тях.
Проблемът е само, в това, че когато урината престои няколко дена, така се вмирисва, че… не нямам думи да ви опиша!
От кога ли датира урината в тая бутилка? Навярно от януари…
Навеждам се и я вземам. Пълна е почти до скосената част (боже, дано ми стигне!) и тежи доста. Протягам ръце за да не е под носа ми, и бавно развинтвам капачката…
Буаааа! Ужас! О, неее… трагедия! Очите ми се насълзиха.
Обикновено си се шляя гол из стаята и за това не е нужно да ГО вадя. Приближавам отвора под него, нагласям ГО и най-после! Започвам да пикая…
…пикая:)… Ох…
…Вече цяла вечност пикая… Урината бавно изтласква с обема си болния въздух насъбран в бутилката и миризмата излиза остра и смъртоносна.
Но май напират и газове от задника ми… Ще пръцна!
– Пррръц! – Пръцнах аз, но мощно. Снощи ядох боб и сега ефекта е мигновен.
Въздухът в стаята е неподвижен и запарен, и сега газовете и вонята на застояла урина са заобиколили цялото ми тяло толкова плътни, че са ме стегнали като корсет и пречат на разширяването на корема ми докато дишам – сякаш съм легнал с пишеща машина върху корема. Всъщност, аз и не смея да си поема дъх; ще падна поразен от острата респираторна миризма, бутилката ще се разлее и на сутринта ще ме намерят мъртъв и залят с урина. Мама просто ще драсне клечката...
По едно време, както си пикая се отнасям. През главата ми препускат мисли:
Колко е противно… Колко сме несъвършени ние, хората! Пълни със злоба и омраза, вечно се стремим да прикрием лошите си миризми заливайки се с парфюми. Мием се със съпун. Къпем се с шампоан. Докарваме си мирис на лавандула, ягодки, горски плодове, омайни рози, шанел, живанши… Но когато пръднем, целият ни стремеж отива по дяволите. Отвратителната ни същност лъсва, цялото ни несъвършенство ни се набива в очите. И ние засрамени, се прибираме в себе си, в черупката си от комплекси.
Лайната ни… И те смърдят ужасно! Особено бебешкия дрисък… А когато остареем, никога не успяваме да си изтрием квалитетно задника и по гащите ни остават твърди боцкащи буци.
Непрекъснато се потим, от порите ни излиза смрад небесна и когато застине, студената пот ни изпълва с отвращение към собственият ни човешки произход. Пръскай, пръскай по косматите си подмишници цял флакон дезодорант, разрушавай озоновия слой – ти си човек и работата ти е да скапваш околната среда.
…Толкова сме несъвършени… Стараем се да сме щастливи, но вечно се намира нещо което да ни скапе настроението.
Вчера Пешо разбра, че има трипер. Пенка има трихинолоза. Лора има скорбут. Марийка пък пипна СПИН. Значи, и Ти – развратен гъз такъв – си го пипнал от нея! Филип има гнорея. Свилен пък има пришка на задника. Аз пък съм ненормален…
Дегенеративна остра атипична пневмония. Тройно деструктивна постсимбиотична алергия. Загниващ апендикс. Метастазна деформация на горните дихателни пътища. Гранично личностово разтройство в декомпеснация. Шизиотичен момент в началния стадий. Трахио бронхито сакута алергикос секта. Засукване на левия тестис водещо до необратимо загниване. Кардиооптимален риск в трета фаза. Лъчева мотация на тъкънта. Рецепторно клетъчен спазъм на далака. Фрикционален дисбаланс на дясната клапа. Порок на сърцето на 3 годино момиченце с панделка. Прогресивна вегетативна аномалия. Десен горен кътник – пулпит, долен ляв кучешки – разяден до болка, трети горен резец – кърви, гноясал е и е необходима спешна хирургическа намеса. Коксартроза. Миома на матката. Ампотация на пениса.
…Изпиках се… Най-после… Завинтвам капачката на бутилката. Прибирам я в гаредроба.
Ще запаля цигара.
…
Доходи ми се до голяма нужда. Не, не ми се излиза в този студ – задникът ми ще настине. Ще намеря някоя тенджера.
Намерих тенджера. Слагам тенджерата на леглото, сядам върху нея и завивам раменете си с одеалото. Напъвам се. Сера.
Докато сера, си спомням как когато бях на 5 имах глисти.
Лекарите ми предписаха нещо, от което ги изхвърлях мъртви – обвити в безформените разядени лайна.
Все се страхувах някой от тях да не е жив, да не ме ухапе по задника. Периодично се надигах и поглеждах в цукалото.
Ако сега се надигна, дали пък няма да видя някоя змия? Тънко черно лъскаво злобно змийче с три глави и четри очи и десет отровни зъби и пет космати крака и идинайсет полови органи и мене ме няма когато заспиваш и извънземните идат в стаята. Облъчват те. Изсмукват ти кръвта и я заменят със сярна киселина. Изнасилват те и те запълват целия с невидимата си ледена сперма.
В телата ни паразитират бактерий и плоски тънки злобни червей.
Преди време бях чел в Интернет, че у всеки десети човек, има такива… червейчета; тънки като косъм и дълги цели метри…
Ръфат от плътта, от топлото червено месо, и си проправят тунелчета от врата та чак до петите.
Понякога можеш да ги почувстваш как се движат из теб. Случвало ли ти се е, изведнъж да те засърби някъде? Почешваш се, но след миг сърбежа се премества малко по-настрани. Това са те, това са твоите собствени паразити.
Изсрах се. Захлупвам тенджерата с капака й, но нямам тоалетна хартия. Ще се избърша с одеалото.
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 347 Коментари: 10Коментари
1. nemesis - пич, не знам какви психотропни вещества ползваш,
25.08.2007 11:27
но стилът ти е неповторим. Много ме радва всичко дето чета тук. Може ли да споделиш къде другаде се изявяваш?
поздрави
2. charlie - Първа част
25.08.2007 12:10
"През осемнайсети век във Франция живееше един човек, комуто с право отредиха място сред най-гениалните изроди на тази не съвсем бедна откъм изроди епоха. Нека ви разкажа неговата история. Наричаше се Жан-Батист Грьонуй и ако за разлика от имената на други гениални чудовища като маркиз Дьо Сад, Сен-Жуст, Фуше, Бонапарт и прочие името му днес тъне в забрава, то не е, защото Грьонуй отстъпваше на тези тъмни люде по самомнителност, презрение към човешкия род, безнравственост, накратко казано - по безбожие, а защото неговият гений и единствената му амбиция се ограничаваха в област, която не оставя дири в историята – в летливото царство на миризмите.
По времето на нашия разказ в градовете цареше смрад, невъобразима за нас, съвременните хора. Смърдяха на тор улиците, смърдяха на урина задните дворове, смърдяха на гнилоч и мишина стълбищата, кухните – на скапано зеле и овча лой, душните всекидневни – на мухъл и прахоляк, спалните – на мазни чаршафи, спарени пухени завивки и препълнени нощни гърнета. Комините бълваха смрад на сяра, кожарските работилници бълваха смрад на разяждащи луги, кланиците бълваха смрад от съсирена кръв. Хората воняха на пот и непрани дрехи, устите им воняха на загнили зъби, стомасите им се оригваха на лук, а телесата – ако не бяха съвсем млади – смърдяха на престояло сирене, вкиснато мляко и тумори. Смърдяха реките, смърдяха площадите, смърдяха църквите, смърдеше под мостовете и в дворците. Селякът смърдеше като кюрето, калфата – като мадам майсторшата, смърдеше цялата аристокрация, смърдеше дори кралят – като хищно животно смърдеше той, а кралицата – като стара коза зиме, както и лете. Защото през осемнайсети век все още не бе възпряна разложителната дейност на микробите, така че нямаше поприще – съзидателно или разрушително, нямаше нито едно проявление на покълващ или отмиращ живот, което да не се съпровожда от зловоние.
Естествено, вонята бе най-голяма в Париж, защото Париж бе най-големият град на Франция. А там между улиците „Фер” и „Феронри” се гушеше едно кътче, където зловонието достигаше своя апогей: Гробището на невинните. Цели осемстотин години тук бяха заравяли умрелите от болницата „Божи дом” и околните енории, цели осемстотин години, ден подир ден, бяха извозвали с тарги трупове, за да ги изтърсват в дългите ровове, цели осемстотин години в гробници и костници се бяха пластили кокал връз кокал. Едва по-късно, в навечерието на Френската революция, когато някои гробове застрашително пропаднаха и вонята от преливащото гробище подтикна жителите не към безобиден ропот, а към истински бунт, то най-сетне бе затворено и изоставено. Милионите кости бяха изринати в катакомбите на Монмартр и на освободеното място уредиха пазарен площад.
И тъкмо тук, на най-зловонното място в цялото кралство, на 17 юли 1738 година се роди Жан-Батист Грьонуй. Бе един от най-тежките дни на годината. Като оловна плоча зноят затискаше гробището и изцеждаше в съседните улички разложителните изпарения с миризма на гнил пъпеш и изгорял рог. Когато започнаха родилните болки, майката на Грьонуй стоеше до бараката за риба на улица „Фер” и остъргваше току-що изкормените шарани. Рибата, уловена във водите на Сена уж призори, вече вонеше тъй убийствено, че надмогваше зловонието на труповете. Жената обаче не усещаше ни миризмата на риба, ни миризмата на леш, защото нейният нос до голяма степен бе притъпял към всякакви миризми, а освен това болката раздираше утробата и смазваше възприемчивостта й към външните дразнения. Искаше само едно: да свършат мъките, да свърши час по скоро проклетото раждане. Бе петото подред. И петте се случиха тук, до бараката, и петте отрочета се родиха мъртви или полумъртви. Но тъй като пръкналият се къс месо почти не личеше сред търкалящите се навред рибешки вътрешности, а и скоропостижно предаваше богу дух, вечерта всичко се загребваше наедно, мяташе се на ръчната количка и се изхвърляше или отвъд в гробището, или долу на реката. И днес щеше да стане същото, а майката на Грьонуй, която все още бе млада, някъде към двайсет и петте, и все още минаваше за хубава, защото в устата си имаше почти всички зъби и освен подагра, сифилис и лека охтика не страдаше от по-сериозна болест; която все още се надяваше да поживее било още пет, било още десет години, а след време дори да се омъжи за някой овдовял занаятчия и като уважавана съпруга да се сдобие със законните деца...та майката на Грьонуй желаеше всичко вече да е приключило. Когато болките зачестиха, тя се сви под касапския тезгях и роди там – както четирите пъти преди това, а с ножа за риба отряза пъпната връв. Сетне обаче поради жегата и вонята, които тя не възприемаше като нещо действително, а само като нещо непоносимо, упоително – като поле с кремове или стайче, претъпкано с нарциси, - жената изпадна в несвяст, климна встрани и се изтърколи на улицата, където остана да лежи с ножа в ръка...”
3. charlie - melanholik,
25.08.2007 12:15
прочети цялата книга, ако не от друго, то поне от чисто самолюбие! И при теб смърди здраво от всеки описан до съвършенство детайл, както между кориците й! Но за разлика от Патрик Зюскинд при теб лирическият герой и авторът така са се разложили един в друг, че са срастнали. Ти си чудовището родено изпод собственото си перо. Самодостатъчен си си. Осъзнаваш ли, че имаш потенциал да си гениален?
4. melanholik - nemesis
25.08.2007 20:55
по принцип пиша пафкан, но те уверявам, че и да не пиша пафкан, мога да пиша същите работи. просто имам шантав мозък:)
Изразявам се още в откровения точка ком и стихове бе ге. Също така съм публикувал в хулите, буквите и където се сетиш, но там няма отзиви.
5. melanholik - charlie
25.08.2007 20:56
, от къде мога да си намеря книгата? има ли я в нета?
6. charlie - "Парфюмът: историята на един убиец"
26.08.2007 01:17
Не съм търсила дали я има в интернет (текста по-горе съм ти го набирала собственоръчно)...може и да я има някъде в някой сайт, но те съветвам да я купиш. Има я по книжарниците. Така целостта на теста, добрия превод, а с тях и удоволствието от четенето ще са сигурни.
7. chris - жан-пол сартр - "погнусата"
15.11.2007 12:17
като цяло е скучна .. тук-там хубави сочни пасажи ..
8. анонимен - аз съм Меланхолик, но не ми се логва.
15.11.2007 14:19
Та да питам, от къде мога да си я дръпна? Наистина съм навит да я прочета.
9. chris - ами
16.11.2007 08:47
аз я чета от библиотеката :0
10. melanholik - Аз една година следвах в Русе
16.11.2007 11:43
след това се махнах - не съм върнал дузина книги от вашата библиотека и едва ли някога ще ми стъпи крака в нея:) Трябваше на времето да гепя и тая...
------------------------------------------------------------------------------------------
мастробатора на Сузи
Сузи влезе в нелегалния сайт на някакъв извратен психопат с пет незавършени висши образования: “www.mastrobatori_za_nenasitni4ki.com”. Загледа се в каталога от принципни схеми:
“Обикновени турбомастробатори”.
“Двойни мегамастробатори с повишени параметри”.
“Двойни – анално-вагенални гигамастробатори с автономно захранване”.
– Тц-тц-тц… – Зацъка със зъби Сузи. Никое от предложените решения не й харесваше напълно. Освен последното, но от схемата видя, че за да си го направи, й е необходима една много остаряла и никаде не намираща се ИС: TDK 4576.
Тъкмо когато отчаянието й взе връх, погледа й попадна на следното:
“Мега – гига – тера анално-вагенален мастробатор, с подсилено действие и повишени параметри (ПРЕДОПРЕЖДЕНИЕ – ОТ ПОЛЗВАНЕТО НА ТОЗИ ПРОДУКТ, СА РЕГИСТРИНАНИ НЯКОЛКО СМЪРТНИ СЛУЧАЯ. ВИЕ САМИ НОСИТЕ ОТГОВОРНОСТ ЗА ДЕЙСТВИЯТА СИ. НЕПОДХОДЯЩО ЗА ЛИЦА С РАДИОЛЮБИТЕЛСКИ КЛАС ПОД 3!!!)
– Радиолюбителски клас, ха-ха! – Засмя се тя. Само преди 2 години, бе завършила МЕЙ-София с пълен отличен – специялност електроника.
Кликна на схемата, и се загледа в чертежа. Оказа се доста лесна за изготовление, частите бяха евтини, съвремени и лесно достъпни.
Свали си схемата в паметта на компютъра, след това взе един тефтер и си записа необходимите компоненти и материяли.
Облече се, взе си протмонето, и излезе от апартамента. Качи се в колата си и тръгна към пазара.
Стигна пазара. Слезе от колата, заключи я и навлезе между сергийте, оглеждайки всички дрънкулки и части от видеа, прахусмокачки, компютри и автомобили, които циганите бяха подредили върху одеала постлани на земята пред тях.
Спря се.
– Ще купя този нагревател от бойлер – каза тя на циганина.
Купи го. Прибра го в голямата сезалена чанта дето бе взела и задраска “нагревател от бойлер” в тевтера. Под него бе написала “5 електрода за електрожен”.
Мръдна малко по-натам, и видя електроди.
– Дайте ми 10 електрода.
Задраска електродите. Продължи по-натам, оглеждаше, купуваше, задраскваше…:
– Ще купя този маркуч за поливане. Всъщност, имате ли от по-дебеличките, например фи-50?
– Да, ето.
…
– Ще купя този карборатор за “жигули”.
– Този?
– Да, да…
…
– Електрошока, в добро състояние ли е? Може ли да го пробвам?
– Работи, ама електродите му са прегоряли; има фабричен дефект и дава тройно по-голямо напрежение.
– Идеално! Купувам!
– Но той няма електроди…
– Нищо, аз си имам 10…
…
– Ще взема тази пила. А, и една бургия, но по-дебеличка. Имате ли фи 50?
Човекът огледа нещата които с които разполагаше, взе една такава бургия (огромна и тежка) и й я подаде. Тя я взе, повдигна леко полата си (от долу беше без гащи) и си я завря цялата. Зацъка със зъби:
– Тц-тц-тц… Малко хлапча… Имате ли фи 88?
– …Да…
…
– Дайте ми едно кило грес.
…
– Дайте ми тази неонова лампа…
– Тя не работи, изгоряла е…
– Нищо! На мене ми трябва само стъклената част. Иии… ще взема това ТХО за “юност”.
…
Излезе от пазара. Вече бе взела всички необходими й материяли, с които можеше да се сдобие от пазара; оставаше й само един, но той бе прекалено обемист, и сметна за добра идея да си го купи чак накрая – когато посети и другите места от които трябваше да купува. Трябваше да мине през аптеката, железарията, магазина за електронни компоненти, гробището… Чак след това, трябваше да се върне пак на пазара и да купи този последен необходим компонент за нейния “мега, гига, тера анално-вагенален мастробатор с повишени параметри”.
Влезе в колата, остави чарковете на задната седалка и тръгна към аптеката.
Стигна аптеката. Влезе в нея.
– Дайте ми 8 електроди за ЕКГ, и един флакон “мухозол”, моля. Ще взема още една банка глюкоза, маркуч за какетър и две банки за системи, и една банка глюкоза. И една игла за система, но от по-дебелите.
…
Влезе в магазина за електронни компоненти.
– Дайте ми ИС555, транзистор 2Т6561, ВС108…
– Нямаме 108.
– Тогава, ВС109 – те са почти еквивалентни.
…
Влезе в жлелзарския магазин.
– Дайте ми винкел, ламарина 10 на 10 и лента за банцик.
…
Сега оставаше да се върне пак на пазара. Трябваше да купи последния компонент – тоя който задвижва цялата машинария.
Върна се, тръгна към сергията на която преди малко бе видяла нужния й компонент. Много се зарадва, че все-още си е тук и никой не я е изпредварил да го купи.
Наближи сергията, спря пред нея. Каза на продавача:
– Дейте ми тоя електродвигател за пералня “перла 05”.
– Не работи, изгорял е и трябва да се пренавие ротора. – И каза човекът.
Лицето й се натъжи.
Тръгна отново да обикаля пазара – надяваше се да види някъде такъв мотор, но никъде не успя.
Тогава, в очите й пламна огън. Бе се сетила с какво да замести електромотора!
Качи се в колата и отиде право в автосервиза. Слезе от колата.
Влезе в сервиза. Докато се озърташе за това кето търси, огледа и работниците; голи от кръста на долу, здрави, мусколести мъжаги, с изцапани с грес панталони. В сърцето й нищо не трепна – отдавна се бе отказала да получи нужното й сексуално удовлетворение от мъж, или жена, или животно. Все не й стигаше, все не можеше да достигне до края и това я натъжаваше. Но сега…! Сега най-после бе дошло времето да получи истински оргазъм! Оставаше само да купи последния компонент, да се прибере и до сутринта да е сглобила машината.
– Какво желаете? – Я попита един от работниците.
– Онзи двигател от “москвич”, ей-там, в какво състояние е?
Той я погледна учудено.
– Двигателят?
– Да, двигателят. Работи ли?
– Да, но само на ниски обороти. Има проблеми по…
– А онзи двигател от ТИР, ей-там, как е?
– Работи отлично.
Лицето й светна от радост!
– Купувам! – Каза тя, преди дори да се замисли как ще го домъкне до тях. Все щеше да измисли някакъв начин…
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 556 Коментари: 6Коментари
1. nemesis - прати я у нас
27.08.2007 22:53
имаме в мазето една перла 05 с работещ двигател :)
2. charlie - Ха-ха,
28.08.2007 10:14
а от жена инженер не ставало! Тази Сузи направо кърти! Въпреки, че доста несъвместими ми се виждат някои части и не знам как ще си измайстори джунджурийката, предлагам някъде между многоточията да си купи и редуктор!
Бас държа, че малка грешка в схемата на сглобяване на мастурбатора може да го превърне в телепортатор и да тя да е първата жена, посетила паралелна Вселена. С това теорията на Едуард Уитън ще бъде доказана о-кон-ча-тел-но!
3. melanholik - mogsa da pratq shema...
28.08.2007 11:02
mogsa da pratq shema...
4. placebo - -.-
29.08.2007 23:29
къде си бута точно банките глюкоза?
Ах, поредният як изтрещял разказ ^^
5. анонимен - ISKAM SHEMA BRATLE !!!
11.11.2007 20:42
ISKAM DA TI KAJA 4E ZA MEN TI SI EDIN NAISTINA MNOGO NADAREN I MOJE BI DORI GENIALEN TVOREC !!!
MISLIA 4E TVOITA IZVRATENOST I PERVERZIA SA NENADMINATI !
JELAIA S NETARPENIE DA PRO4ETA NOV TVOI RAZKAZ ZASHTOTO VE4E SAM IZ4ELA VSI4KITE TI I SHTE SE RADVAM AKO NAPISHESH NESHTO ZA MEN !!! AZ SAM SI TI FENKA !!!
KAZVAM SE MARIA !!! MOLIATE PISHI MI NA PZIKR_@ABV.BG
CELUVKI MOI MALAK MELANHOLIK :))
6. анонимен - hahaahah
24.11.2007 00:08
Lele, choveche, tolkova si zle, che ne znam otkyde da pochna. Pyrvo, nauchi edin ezik. Kazvat mu bylgarski. I spri da pravish tolkova maloumni pravopisni greshki. Vtoro, ti si ochevidno imash nqkakvi problemi i si adskiq kompleksar, koito v realniq jivot e absoliutna otrepka, a v internet se pravi na nqkakyv mnooogo "razlichen" i "unikalen" individ, koito se deli ot choveshkoto stado.. Razkazite ti sa zle, psevdo-stihotvoreniqta ti sa oshte po-zle, v nito edno tvoe pisanie nqma absoliutno nikakyv smisyl, a istorite sa poveche ot maloumni. Po-dobre bih pisal ot teb, ako se pribera nasran ot piene v 5 sutrinta i pochna da pisha kvoto mi doide na um. Chestno. Haide, samoubii se sega..ili pone spri da pishesh zavinagi.
------------------------------------------------------------------------------
брат и сестра
Пешо – 15 годишно момче с акне – отвори очи. Дори и не се размърда; утрото бе сънено и светлосиньо и в стаята бе тихо – чуваше се само бавното тракане на евтиния будилник с батерийка. Ако издадеше някакъв звук, сестра му би могла да се събуди.
Погледна към нейното легло – тя спеше дълбоко, обърната с лице към стената. Тя беше на 13, красива с големи за възръстта си гърди.
Отново се ослуша. Дали пък родителите му още не бяха тръгнали на работа?
Няма ги – каза си той след малко. Иначе биха се чували как витаят из апартамента. Обикновено бащата тръгваше още в 8 сутринта, а майката в 9:30, и децата оставаха сами.
Той отново се загледа в сестра си. Гръбчето й беше отвито, косата й се спускаше сладострастно по голите й рамене – всяка вечер тя заспиваше с пижама, но нощем много се потеше и по някое време сваляше горнището и отново заспиваше.
Вкара ръка в гащите си. Хвана си пишката с три пръста и започна бавно да движи кожичката й нагоре – надолу, гледайки в гръбчето на сестра си.
…
След малко, сестра му се размърда, той веднага затвори очи за да се направи на заспал а тя се обърна първоначално по гръб, а после на другото рамо – сега вече беше с лице срещу него. Погледна го за миг, видя, че спи и си позволи да не си завие гърдите с чаршафа в топлото юнско утро.
Това което тя не знаеше, бе, че той в действителност не бе стиснал клепачите си докрай, бе си оставил незабележими процепчета през които я виждаше идеално. Освен това, ръката му не бе престанала да работи, макар и с по-малка амплитуда на движенията.
…
15 минути той не спря да я наблюдава – циците, сочните й устни, които от време на време се изкривяваха в доволна усмивчица. “Навярно сънува нещо красиво” – помисли си той. Много я обичаше – като брат, а в последно време чувстваше, че хлътва по нея и по друг начин.
…
След малко тя се обърна на другата страна – отново без да се завие. Всъщност, беше завита само от кръста на горе. Брат й се възползва от това и ококоли такива очи, сякаш виждаше извънземни.
Започна да движи ръката си много бързо, внимавайки все-пак да не се изпразни и да оплеска чаршафа с топлата си сперма, за което би умрял от срам когато дойде време майка му да пере чаршафите. Всъщност, понякога не му се отдаваше да се въздържи, но някак успяваше да задържи цялата сперма в хватката си – после просто ставаше, отиваше в банята си и отмиваше всичко сякаш беше супол или слюнка. Но дори и да свършеше на чаршафа, бе достатъчно просто да стане, и преди да покрие леглото си с родопското одеало, да свали чаршафа, да го свие на кълбо и да го метне в раклата – спермата засъхваше и после не оставаше следа, макар, че мястото ставаше твърдо и грапаво. Няколко натъркваня с длани, и отново ставаше меко. По нищо не можеше да си проличи…
Сега обаче, събра смелост да направи нещо, което в последно време често си позволяваше да прави.
По най-безшумния начин стана от леглото, взе един откъснат лист от тетрадка (който бе приготвил предварително снощи) и го сви така че да стане вдлъбнат. На пръсти се приближи до леглото на сестра си. Погледна я, надвеси се леко над нея и я огледа цялата. Започна да лъска пишката си бързо, тя така се бе надървила… Искаше да свърши бързо в хартията.
Този път обаче, събра смелост за нещо друго – протегна ръка и свали чаршафа на сестра си още по-ниско; направо ахна! Сестра му тая нощ си бе позволила, освен горнището, да свали и долнището на пижамката си! Освен това, не носеше гащи! Малкото й стегнато задниче лърса, бе разтворила краката си като пергел върху леглото и брат й успя да види нещата за които не бе и мечтал да ги види.
Не издържа – наведе се по-ниско, приближавайки главичката на набъбналият си член към мястото от където почваше цепката на задничето на сестричката му. Сърцето му биеше лудо, от толкова раздразняване, малко сперма бе налигавила главичката на пениса му.
Няколко секунди остана така – с разстояние между пениса му и задника на сестра му = на около 3см. Въпреки, че го държеше с два пръста, той подскачаше при всеки удар на сърцето му.
Дори и не подозираше… Дори и не подозираше, че в този момент сестра му не спеше. Тя само се правеше на заспала! Бе стиснала очите си не докрай, и през цепнатините гледаше към гладко лакираната почти огледална табла на леглото й! Сърцето й биеше както на малко кученце – както винаги когато наблюдаваше какво прави брат й докато си мисли, че тя спи. Обикновено, чаршафа й я прикриваше от кръста надолу, и тя също масторбираше докато брат й долепяше главичката на пениса си до косата й, до врата й, до гръбчето й, но тоя път той се бе осмелил да я отвие и тя едва успя да махне ръката от путката си. Всъщност, тя нощно време сваляше горнището на пижамката си не от жега, а за да възбуди брат си още-повече.
Той чувстваше, че сърцето му направо ще изкочи, страхуваше се, че ударите отекват из стените на стаята и могат да събудят сестра му.
Копнееше да приближи главичката си още-повече, купнееше да я докосне до топлата розова копринена плът на сестра си, да я отъркаля от раменете чак до задника оставяйки лигава следа от изтеклата от силна възбуда сперма, но се сдържаше.
В този миг, тя купнееше за същото. Тя обаче събра нужната смелост и знаете ли – перверзни гъзове такива (такива сте, ако в момента четете това не можейки да откъснете очи от монитора и за миг; нещо в което не се и съмнявам) – какво направи тя? А?
Тя без да показва признаци, че всъщност е будна, бавно приплъзна задника си по долния чаршаф, докато усети топлата гладка главичка на брат си с началото на цепката си. Извъртя си задничето, и усети топлата пулсираща мека точка по-надолу – тогава придвижи и горния си крак и приклещи главичката на брат си със задната част на бедрата си.
Той остана като замръзнал, като даден на пауза, като безжизнен. Дори ударите на сърцето му почти замряха.
Не издържа – изля топла сперма между бедрата й с един тласък, по време на следващия вече се намери, освести, осъзна, легнал до нея – бе й го вкарал като в някакъв сън, като в някакъв мокър сън, и бе изляз сперма в отробата й.
При третия тласък, й го наби по-дълбоко, прегърна я, хвана я за циците и започна да ги мачка. Тя вече не се преструваше, че спи; притисна задника си много плътно в скута му, много силно и плътно и протягайки ръка хвана задника му и го прибута по-напред.
После се обърна с лице към него, при което членът му се зимъкна и четвъртия тласък обля лявото й бедро, и спермата се стече топла-попла надолу…
Без да му каже и думичка, вдигна кракът си и го сви зад задника му, с другата ръка хвана члена му и отново го натика в себе си, в топлата й жадна отроба.
След още няколко тласъка, изригваня, членът му още си стоеше на топло; тя така го бе приклещила с крака, че не му позволяваше да се измъкне, макар и вече спаднал.
Останаха така, гледащи се в лицата. Започнаха да се целуват – на него това му бе първата целувка, но не и на нея; тя се бе цулувала в училище с много момчета, също така това не й бе първото съвъкупление – в училище нямаше тоалетна, в която да не го бе правила с по няколко момчета, повечето от които от по-горните класове.
– Това ще си остане нашата малка тайна – му каза тя.
Той не бе в състояние да говори, бе изгубил съзнание от шока.
…
След малко станаха. Влязоха в банята. Голи. Имаха вана, напълниха я с топла вода и двамата влязоха вътре.
Тя имаше толкова много неща на които искаше да го научи…
Всъщност, свикрата под вода, и за нея бе нещо ново.
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 200 Коментари: 4Коментари
1. charlie - Гледай
27.08.2007 17:39
"Мечтатели". Оригинално заглавие - "Тhe Dreamers".
2. nemesis - уоооуу
27.08.2007 23:01
бе де да знам... в другите ти разкази за деца все виждам реализъм, но тук доста далеч стигаш.
поздравления за което :)
3. melanholik - da, me4tatelite e gotin film - edin ...
28.08.2007 10:50
da, me4tatelite e gotin film - edin ot lubimite mi. No ne sum kopiral ot nego.
4. charlie - Е, не съм имала предвид, че си копирал!
28.08.2007 11:28
Просто си спомних този филм. Ти го допълваш като изкарваш на показ сцени, които там не показваха, но те се случваха, прикрити в паузата между отделните кадри.
---------------------------------------------------------------------
miika i sin (napisah go na latinica, 6toto sum v zala i nema BDS i ne inam kude e i-kratko)
– Мамо де… Стига си! Изпуши я цялата, за мене кво остана?!
Майката на Пешо – 17 годишен напушандър (която го бе научила) – му подаде джоинта. Бяха останали само две дръпки.
– Ето:) Пуши.
Той задърпа дълбоко от тревата, майка му пък бръкна в кутията, извади една цигара и си я пъхна между начервените устни. Тя бе на 37, но изглеждаше доста запазена – в тяло не отстъпваше на много 16 годишни девойки (даже нейното тяло бе по-стройно, слабо и изваяно), в лице също беше хубава, макар и да й личаха годините.
– Айде де, къф кавалер си? – Подкани го тя. – Дай ми огънче.
Той взе запалката, щракна я и поднесе огънчето към нейната цигара. Погледна цигарата жадно; също пушеше тютюн, но не и пред майка си. Тя както всяка майка, загрижена за здравето на сина си, не му разрешаваше да пуши цигари. Всъщност, го бе научила да пуши трева, само и само да му покаже какво става за пушене, и какво не бива да пуши. Но самата тя пушеше.
– Кво, да не искаш и ти една цигара?:)
– Не, не… – Престори се той, че няма нищо такова. Малиии… Тоя материял е много добър, направо ме размаза.
Тя се усмихна.
– Как да не е добър – знаеш ли колко платих за него? 50 лева за 30 грама!
– От оне ли го купи?
“Оня” беше мъжът с който майката се срещаше от няколко месеца. Тя се бе развела със съпругът си още преди години, и от тогава все си намираше по някой ебач.
– Не го наричай така, ясно? Той е много добър и мил човек, и може да ти стане баща!
Момчето направи физеономия.
…
– Аз излизам – каза му тя след малко. – Ти бъди мирен, не усилвай музиката много, че оня гад от долу се сърди. Обещаваш ли?
– Да, да…
Тя стана от масата. Отиде в нейната стая за да се гримира и наконти.
…
Влезе при него в кухнята.
– Как съм?
Той я погледна.
– Добре…
– Красива ли съм?
– …Да.
Тя се обърна, излезе от кухнята и момчето я чу да отваря вратата на апартамента и да я затваря от другата старана. Чу превъртане на ключалката – майката заключваше апартамента а момчето също имаше ключ. Вратата вечно бе заключена, заради тревата ЛСД-то и другите неща които ченгетата биха могли да открият в апартамента.
Момчето се замисли дали пък да не излезе и да отиде при приятелите си, но реши, че не му е до това сега. Пликчето с тревата беше на масата, върху гланцовото списание имаше малко нарязана трева, но то взе още една главичка, взе и ножиците и наряза още.
Тогава останови, че хартийките са се свършили.
Всъщност, не му се пушеше много – вече си беше достатъчно пафкан, а и по принцип тревата не му харесваше много. Предпочиташе амфетамини, но ако майка му разбереше, че шмърка, щеше да получи удар.
В този момент, му се пушеха цигари.
Влезе в неговата стая, бръкна под раклата и извади кутията която криеше там от майка си. Извади една цигара, запали и легна в леглото.
Пусна си музика, но потъна в ужасна скука. Не му се правеше нищо… Тъпня от всякъде!
Тогава, през главата му мина спасителна мисъл. Седна пред компютъра и влезе в някакъв порно сайт. Започна да мастробира.
…
Вече бяха минали 20 минути, но още не можеше да свърши. Беше прекалено пафкан за да може да се съсредоточи. Ръката го бе заболяла.
И се реши да направи това, което правеше доста рядко, и за което след това съжаляваше до дъното на душата си и се чувстваше грешен.
Влезе в стаята на майка си. Бръкна в шкафа, и взе една нейна снимка, на която е само по бикини и сутиен – бе се снимала миналата година на морето, с тогавашния си ебач.
Влезе в неговата стая. Закачи снимката за монитора, заглавяйки я в процепа между предната му част, и капака. Отново си изкара хуя и почна да масторбира, гледайки снимката…
Свърши бързо. Прибра снимката там от където я бе взел, влезе си в стаята отново. Запали нова цигара и застана пред иконата закачена на стената.
– Господи, моляте, прости ми! Вече няма да правя това, обещавам!
…
След половин час, скуката го бе обхванала напълно. Взе си телефона, набра номера на Компира.
– Компир, къде си бе гъз, имаш ли малко пико?
– Тука съм, ама вече нема. С Щръка го издухахме целото, имам малхо херца. Искаш ли?
– Не, мерси…
– Айде бе, човек, поне веднъж пробвай. Знаеш ли кво е яко!
– Не ме занимавай с тия глупости, аз да не съм наркоман!
Оня затвори телефона.
– Да ти еба майката! – Пък изруга Гошо. – На тебе, и на всичките шибани електрожени!
Явно, днес нямаше смисъл да излиза.
…
Тъпня. Тъпа телевизия. Тъп интернет. Направи си бонг от шишенце от минерална вода и станиол, напафка се, но му стана още по-скучно и гадно и противно и безсмислено. Пусна си “слипкнот” и то доста силно.
След малко обаче намали – не биваше да разсърди съседката. Ами ако тя звънне на ченгетата? Ще дойдат, ще видят дрогата и ще вкарат майка му в затвора, а него в ТВУ!
Нямаше как… Отново се реши. Влезе в стаята на майка си, но ръката му замръзна във въздуха без да докосне снимката.
– Аз да не съм луд! Това е грях!
Излезе. Влезе в тоалетната, изпика се, изсра се, избърса се с меката тоалетна хартия.
После влезе в банята да си измие ръцете и лицето. Тогава ги съзря! Бикините на майка му висяха разпльокани на ръба на гурната на мивката!
– Не, не… Няма да го направя!
Но го направи! Те още не бяха прани – майката навярно ги бе свалила сутринта и още бяха сухи. Той ги натика в лицето си. Пое аромата и моментално гащите му се издуха. Забеляза няколко черни косъма от путката й! С два пръста ги взе, сложи си ги в устата и започна да ги ближе. Накрая ги глътна.
Изкара си хуя. Нави бикините около него и започна да масторбира. С хватката си усещаше дебелината на фината памучна материя и това подсилваше възбудата му.
Обаче, не успя да се въздържи – свърши в тях, като в носна кърпичка; няколко бързи дълбоки тласъка изпълниса със сперма бикините, докато момчето чувстваше такъв силен оргазъм, какъвто никога до тогава.
…След това, естествено, дойде големия сдух. Та нали майка му ще дойде и ще види мазалото по бикините си! Ако бяха прани, той просто щеше да ги намокри отново и да заличи всичко…
Но сега… Нямаше начин – не можеше да ги намокри, щото те бяха сухи в началото и такива трябваше да ги завари майката!
Разтрепера се целия, зави му се свят, черни точки заиграга пред очите му, олюля се и седна на капака на малката ръчна пералня “рига”.
– Господи, какво да правя!
Сети се… Взе бикините, и с един парцал започна да попива всичко, внимавайки да не го замазва.
30 минути търкаше, докато накрая всичко бе заличено. Тогава забеляза, че шарките на мястото на което е търкал са почнали да избледняват!
Разтреперан, остави бикините на същото място и си влезе в стаята.
– Дано мама да не се усети!!!
…
Тя не се усети. Когато си дойде, се напафка, влезе в банята, напълни пералнята с вода и накисна бикините без дори да ги погледне във водата, заедно с цял тон пране.
Не включи пералнята веднага – първо реши да влезе в тоалетната и да тегли едно огромно тлъсто смърдело вонящо ГОВНО, а прането остана да се дави в мътната вода на пералнята.
Излезе, включи пералнята.
…
– Ела да обядваш – каза тя на сина си.
– Чуваш ли, ела да ядеш! Купила съм салам и гъби.
– Не ги харесвам тия гъби, мамо! – Възкликна той зад заключената си врата. – Писна ми да халюцинирам!
– Не, бе! Купила съм печурки. Запържила съм ги с масалце, както ги обичаш.
Момчето се усмихна – бе гладно като вълк.
– Добре, сега идвам.
…
Седнаха на масата. Започнаха да се хранят. Майката готвеше наистина божествено, това й бе професията; бе готвачка в един ресторант.
– Искаш ли малко ЛСД? – Попита го тя.
– Не.
– Хайде де, малко само – това не е като онова предишното, по-добро е. От онова и аз видях вампири. Тъпо ми е да пътувам сама…
– Аз миналия път не видях вампири, а ми се видя, че кожата ми е прозначна и си виждам сърцето! Вече нема да зимам такова нещо, никога!
– Твоя работа… Подай ми филийка.
Момчето взе една филийка и й я подаде.
…
– Влизам да се къпа – заза майката пред вратата на сина си. – Не влизай в банята, че ще съм та.
– Добре, добре…
Тя се съблече пред вратата на банята, отвори вратата и влезе вътре. След малко момчето чу шумът от душа.
– Господи, прости ми! – Каза то с възбуда в гласа, и тихичко излезе в коридора.
Залепи се за ключалката на вратата на банята. Ахна! Майка му тъкмо се бе навела за да си мие кратака, и се бе надупила срещу вратата, и то само на метър от ключалката! Момчето получи ужасна ерекция. Не смееше дори да си докосне хуя – щеше да свърши веднага, идеята му беше всеки миг да си влезе в стаята тоалетната и там да се облекчи набързо, слушайки как майка му си припява една песен на “дъ-кюър” докато се къпе.
…Но… Не можеше да се отлепи от вратата.
След малко майката се изправи, и започна да си насъпонисва гърдите. Движеше бавно съпуна по гладката си кожа, оставяше хлъзгава мехурчеста пяна…
Накрая взе слушалката на душа и почна да отмива съпуна от тялото си.
Момчето веднага се отмести от вратата – помисли си, че тя се готви да излезе. То влезе в тоалетната и се захвана да лъска. Но… тя не излезе. То отново излезе и застана пред вратата на банята. Наведе се, погледна през ключалката. И що да види! Майката бе седнала на плочките на пода, и масторбираше със струйката вода, разкрачена на половин метър от ключалката на вратата, с лице към нея!
Движеше бавно слушалката с едната ръка, с другата си мачкаше циците.
Момчето не издържа! Отвори вратата, влезе при нея и легна върху й! Мислите му бяха блокирали…
Вкара й го, изпразни се веднага.
– Миро… ти ли си…? – Попита майката.
Момчето вече изпразнено, осъзна какво стана, и остана вцепенено. Той бе наебал майка си! Стана от нея и побърза да скочи през терасата!
Тя го спря:
– Миро, ела, желая те…
Момчето я се обърна към нея и я погледна. Очите й бяха празни – навярно бе взела няколко дози ЛСД, и сега не знаеше на коя планета е, бе откъснала всякаква връзка със света. И не бе познала сина си! Бе помислила, че е любовника й.
Момчето осъзна, че ако сега излезе, тя няма да разбере никога какво е станало (до момента в който забременее от излятата му сперма в отробата й). Отвори вратата, но тя го хвана за крака преди да успее да излезе.
– Искам те пак, в момента съм в космоса и само путката ми е там, при вас, на земята. Увисвам… Губя се… Май тоя път взех много…:) Вкарай ми го, съедини се с мен чрез него, нека да почувствам тая връзка – тук съм толкова самотна…
Момчето не издържа – без да пророни и дума отново легна върху нея на плочките, вкара й го, вкара й го и в задника, изпразни се и там, но за негово учудване имаше още сперма в топките и хуя не му бе спаднал ни най-малко. Вкара й го в устата, в дупките на носа, отърка с него ушните й миди, врата, брадичката, а тя искаше още и още и още…! През цялото време стоеше със затворени очи.
Тя с прокара големия си остър лакиран в черно маникюр по гърдите си; кръвта потече и се смеси със съпунената вода и спермата с която сина й я бе оплескал, и започна да се плъзка по плочките и да се стича в дупката.
– Влез целия в мен, виж, аз сияя, аз кървя, аз съм разтворена материя – каза тя, и вкара палците на двете си ръце в огромното порязано, вкара ги на дълбоко в плътта си и я разтвори. Вкара и другите си пръсти, плътта й цъфна, яркочервена кръв напълни “ямата” и преля, оплесквайки цялата баня.
– Вкарай го тук, о, моля те, вкарай го тук!
Момчето имаше, чувството, че сънува. В този сън, то се наведе, вкара главичката на пениса си в цъфналото месо, в меката мастна тъкан на гърдите на майка си и го заби чак до топките.
– По-дълбоко, по-дълбоко, моля те… Искам да почувствам как запълваш душата ми, как целия влизаш в мен, в кожата ми, в надрусаната ми същност. Искам да те изям с плътта си, да те разтворя в себе си, в душата си, в съзнанието си, о, ела с мен при звездите…
И момчето наистина влезе в нея цялото; първо си вкара и топките, после увисна във въздуха и се сгъна на две, превръщайки се в стрела чийто остър връх беше забитата в плътта на майка му главичка, а главата и петите му бяха задния край на стрелата. И то бавно навлезе по-дълбоко и по-дълбоко в топлата пулсираща плът, в меката топла пулсираща плът, чувствайки как любвеобвилната цъфнала рана го поглъща целия чак го тила и петите грижовно, как го засмуква като черна дупка и се превръща в топче от кървяща плът засядаща в нейната, как се разтваря в тази плът и се превръща в поредица от запетайки, удивителни, чертички от задържани върху бутона – – – – – – – , в ????????, в “”””, в №№№№№№№№№№, в @@@@ и $$$$$$$$$$$ и ^&**())&^%%%__++++++||~~~UUUUTTTFFFHHHJJKK и в …………
…Превърна се в радост, в тъга, в сълзи които обляка планетите и лугавата кристално чиста детска плътна маса натежава по тях и една цигара догаря от единия до другия край на вселената, стига до филтъра и се превръща в пресечена нула.
Превърна се просто в една нула. Нула.
…
– Хей, събуди се, как си! Добре ли си?!!!
Майката стоеше надвесена над сина си, който бе седнал на стола в кухнята. Удари му още един лек шамар за да се свести.
Момчето отвори очи.
– Къде съм!
– Как къде, в кухнята, малиии… Това ЛСД не ти поднесе тоя път. Аз преди малко се върнах от космоса, ама тебе те държеше още.
– Това не е било истина, нали?
– Кое?
Момчето си спомни всичко и почервеня от срам.
– Аз взех ли ЛСД? Нали ти ме пита и ти казах, че не искам! Да не си ми сипала тайно?
– Не, говориш глупости. Не помниш ли, че се съгласи накрая?
– Не…
– Това ЛСД е много добро. Ако знаеш колко тънко го взех… Утре ще купа още няколко картончета да си имаме. Някой път можеш да поканиш и приятелката ти да й покажа на кво му се вика пътуване. Миналия път малко се изложихме, а? Онова за нищо не ставаше.
Момчето я погледна токлова сериозно и съсредоточено, колкото може да гледа само човек, туку-що излязъл от ЛСД пътуване. Каза бавно и с твърд тон.
– Вече никога няма да вземам това, ясно! Никога. Вече не ме занимавай с твойте работи! И трева няма да пуша. Защо нямам нормална майка, а?! Защо не си като другите?!
Тя се засмя.
– Стига, стига… Просто лошо пътуване, не се сдухвай. Ти знаеш ли другите майки – тия дето ми ги хвалиш – кви кучки са, а?! Знаеш ли колко деца мечтаят за майка като мене, когато се прибират напушени вкъщи и се страхуват да не ги усетят майките им, които са пияни заляни с алкохол? Знаеш ли, че има майки дето не могат да ти сготвят и пържени яйца, а аз всеки ден ти правя разни деликатеси? Един ден ще ме оцениш истински, още си малък явно…
Момчето за миг затвори очи.
Когато ги отвори, видя, че по гърдите на майка му има огромен белег от разрязана с нокти плът. Настръхна!
Лицето й го нямаше, беше като лицата на ония от филма “предизвестена смърт” – бяло замазано петно на мястото на очите, устните, носа, брадата… От главата й се подаваха пипала, всяко пипало държеше по една спринцовка и иглите драскаха тъпетите на стените и от тях течеше кръв, стените пищяха…
То отново затвори очи, съсредоточи се и ги отвори. Пак погледна майка му. Беше си нормална.
– Не, мамо, вече никога. Никога…
* * *
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 593 Коментари: 32Коментари
1. анонимен - ...
27.08.2007 15:29
по извратено нещо никога не съм чела...!
2. charlie - Отче наш Ти, Който си на небесата, да ...
27.08.2007 17:15
Отче наш Ти, Който си на небесата,
да се свети Твоето име, да бъде Твоята воля, да дойде Твоето царство, както на небето, така и на земята. Насъщния хляб дай ни днес и прости нам греховете ни, както ние прощаваме на длъжниците си, и не въведи нас в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото твои са силата, и славата и царството сега и во веки веков! Амин!
3. анонимен - !!!
27.08.2007 17:17
ем като е извратено да не го беше чела...
4. nemesis - на мен пък много ми хареса
28.08.2007 00:47
явно и аз съм извратен
5. анонимен - mnoo aqoooooo!!!!!! enalaaaa
28.08.2007 10:40
mnoo aqoooooo!!!!!! enalaaaa
6. melanholik - ne, ne aum izbraten! Prostoq jivota ...
28.08.2007 10:43
ne, ne aum izbraten! Prostoq jivota e kus i sum re6il da se probvam vuv vsi4ki syilove predi da pukna.
...ili puk prosto sum v depresiq.
7. анонимен - не знам,
28.08.2007 10:43
човек би трябвало да може да прави всичко, което иска без да пречи на другите. нали уж в такова общество живеем. рамките му обаче са доста изкривени...
8. naked - браво..
29.08.2007 15:02
често ли си в депресия?
9. melanholik - mnogo 4esto.
29.08.2007 19:11
mnogo 4esto.
10. naked - може би е от полза
29.08.2007 22:36
пишеш безумно добре
11. placebo - -.-
25.09.2007 23:40
Дааа, по-брутално нещо не бях чела, макар да съм чела и други наркомански безумия от този автор...
Въпросът е, че тази отвратителност е направо съвършена, а авторът- гениален. Толкова изкусно борави с онези долни лайнарски сюжети, че ти е гадно, ама ЪЦ! не можеш да си откъснеш погледа от монитора!
Нз дали си яко напушен, докато ги пишеш тия, меланхолико, обачеее... велико е. И със сигурност уникално.....
12. melanholik - Мога и без да съм пафкан,
26.09.2007 18:50
даже без почти никаква разлика. Да, бруталничко си е, ама такъв си е и живота:)
Радвам се, че те кефи.
13. анонимен - Ай рул
27.09.2007 01:58
Не показва кой знае какъв стил мисля, че всеки би могъл да напише нещо такова, защото подобни сценарии са вече писани(историята не е революционна), а начина на изразяване на автора не е нищо особено.
14. melanholik - Аз съм автора, им мисля, че ти - ан...
27.09.2007 11:15
Аз съм автора, им мисля, че ти - анонимиус - не си прав. Уникален съм!!!
15. melanholik - Пора сере цепенки....
27.09.2007 16:36
Абе хора, некъв пъл е напоркан и ми се смее и дрънка глупости, ебати шибаното дето ми е, в неква депресия съм, и сичко е егати тъшака. Ако човек тръгне да се самоубива когато си е пиян, нищо чудно да не успее да го направи по най-адекватния начин, сичко е шибано, сичко се върти, некви големи кръгове са цялите потънали в реалност и се пресичат защото са цветни а аз ги виждам триизмерни, пътуват към мен а аа аз съм седнал на килимч
е дв което летя в косвмосати съм толкова сам, пътувам към тях и съм седнал в космоса, и е некво шибано, много е кофти да си в деприсия но сичкто си е шибано и се пресича.
Оф, некво ми е шибано. Що ми е така шибано? щото навярно съм пиян вместо пафкан и ми е некво абсолютно ненормално.
Пора се изпика . Сори...........
16. анонимен - melanholik ti si edin izvraten e...
13.11.2007 10:21
melanholik ti si edin izvraten evrein koito zaslujava da bade analnorazporen perd o4ite na va6te bokluk donel peverzen izvrateniak gey gerantofilsadomajo4ifut
17. melanholik - ех,
14.11.2007 09:50
анонимнО, много си ми оригиналнО, що не станеш и ти извратен писател? Все-пак, не мога да се въздържа да ти кажа: ДА ТИ ГО НАЧУКАМ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
18. анонимен - Dragi mi evreino, ti si edin dolen ...
05.12.2007 18:44
Dragi mi evreino,ti si edin dolen merzavec, koito iska sexsualni ydovolsvia ot maika si.Bokluk!Zaslujav6 da pravi6 svirki na lepilarite.Iskam da ti kaja 4e az takiva nenormalnici kato teb ne gi obi4am mno mno.Znam 4e ima6 pokana ot otkrovenie.com da 4ete6 dneska.Tup!Sledia te 6e te 6ibam ne6tasnik.Znam kade jive6.Misli my kakvo te 4aka sex i mu............. .'AAAAAA!
19. анонимен - zakrila za evreina
11.12.2007 10:21
Dan4o stegni se !Mom4e!tragnal si po lo6 pat .Kade otiva6 ti moje bi?Na rabota edva li ne?
20. placebo - XD
11.12.2007 23:45
абе вие 'сичките тук сте еба ти малоумните наркомани XD
21. анонимен - i az iskam taka da me ebe sincheto mi :) ama naistina
05.02 21:17
mi nachi,toq deto go e napisal,mn dobre go e dokaral,haresva mi qko e,bravo,bratoooo,produljavai vse takiva da gi pishesh,nakraq moje i tvoq kniga da si kupq s takiva tvorbi,e trqbva malko da porabotish oshte vurhu talanta si....no imash golemi zalojbi :) - iskreno tvoq pochitatelka
22. placebo - ...
05.02 21:55
takiwa kato teb trqbwa da gi izbiwat jivi s kamyni, da ne goworim, 4e trqbwa da ti se za6ie putkata, za da ne rajda6... ot podobni iz4adiq se rajdat drugi, kato toq narkoman primerno... deba idiotite..
23. анонимен - tctctctc,moje li takova neshto... be placebo
05.02 23:03
am...kvo buchish be,kvo kulnesh hahhahaha...Svikvai!!! Priemi horata takiva,kakvito sa razlichni,s razlichni seksualni predpochitaniq-edni s kone,drugi s magareta,treti s kucheta.I ne mi se pravi na mn praveden!Znam gi az tiq kato tebe,to sig i Satana bi se izchervil ot tvoite fantazii...trugnal da mi se pravi na moralen...
24. анонимен - produljenie...
05.02 23:09
a i predstavqsh li kolko nemoralno e da se zashie putkata na edna jena,predstavi li si kak q zashivash :( :( :( proiznasiqneto na prisudata ti, e mn po golqm grqh ot moqta fantaziq!na vsichki jenski sushtestva putkata e za da ima kur v neq,za da se produljava dadeniqt biologichen vid,zashiesh li naistina moita putka,ti vurvish sreshtu prirodata,dori seshtu Bog!!!!IZVRATENQK ERETIK !!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
25. placebo - XD XD XD Abe, macka, i ti li si na am...
06.02 18:03
XD XD XD Abe, macka, i ti li si na amfetamini, po dqwolite ((: ... basi, predstawi si da si ebe6 sin4eto, posle mi gi govori tiq... GNUSNO E, mamicata mu i ako nqkoq ot nas dvete ima po-izvratena fantaziq, towa opreledeleno 6te da si ti...
26. анонимен - aaaa???????????????????????????????????
06.02 19:55
1 vo macka ne sum,6e vika6 taka na tvoite drujki :) 2ro ti dadoh obqsnenie za6to sum ti kazala,4e si takava 3 to az takiva ne6ta ne upotrebqvam,dori si misleh,4e mom4eto,koeto e pisalo tova ne6to,e suvsem normalno.Posle kato pro4etoh pod snimkata mu,4e vzima takiva laina :( :( :( .... ehhh jalko tukmo si vikam toq maika mu tvorec go e rodila,a se okaza poredniqt v abstinenciq,ujas!!!!To verno,4e vs hora na izkustvoto sa 6a6avi,ama to negovoto e predizvikano samo ot drogata ili gresha...ei melanholik kaji de!!! molq te i predi li da pochnesh da shmurkash si pisal ???
27. placebo - -.-
07.02 18:20
xa-xa.
28. анонимен - nqqq ovcooo
07.02 22:25
na maika ti u putkata maaaa deba kurvata smotana nash kfooooo maaaa az ne znam kvo se zaqjdash s choveko i s mene odi si tam da te ebat samo u devstvenata usta i ne mi se izkarvai mn umna hahahhahahaha smotlaaaa SHTOM NE TI HARESVA KVOOO SAMO PISHESH MA PACHAAA ODI SE GRUMNI SMESHKA
29. анонимен - ???
07.02 22:30
baratooo,melanholik,ti pa ako iskash moje i da mi otgovori6!predi da po4ne6 da drusa6,pisal li si??? aee i tiq det ti razpraat gluposti im dai bilet obratno za na maika im u putkata,are,momche,jiv i zdrav da si i oshte mn takiva tvoi neshta da cheta!
30. melanholik - TUKU - 6TO GO NAPISAH OTGOVORA NO
08.02 20:06
GO ISTRIH BEZ DA ISKAM I SA ME MURZI PAK DA GO NAPI6A PAKK 6TOTO TOQ KOMP NEMA BDS. kOGATO SE DOKOPAM DO KOMP S BDS 6TE OTGOVORQ PAK - DULGO E...
31. placebo - кхахахахха
08.02 20:59
странно колко умственоизостанали имат достъп до компютър... но както и да е, важното е, че са тук да ме забавляват ^^ Ако нямат друга функция - поне това.
32. анонимен - ха, анонимен гъз, още ли твърдиш, че знаеш къде живуркам:))))
22.05 15:37
да ти го начукам, кретен... :)
подпис - "МЕЛАНХОЛИК"
--------------------------------------------------------------------
ДЕПРЕСИРАЙ СЕ И СЕ САМОУБИЙ!!!!!!!!!!!!!
Живота е гаден,
живота смърди,
живота те стъпква
и адски боли.
Живота ме плаши,
и с кръв ме покрива;
блясва бръснача,
луната го скрива...
...И пак съм самотен
сред вятър безкраен,
"човека бе готин
но бе малко краен",
възкликва поета,
за умен се мисли,
с ТНС наргилето
обладава твоите мисли,
баба Яга се смее,
козата я чукат,
путката зее -
тръбите й спукват,
обесен пора
на вена виси,
няма умора
да стъпква мечти;
това е Живота -
море от сълзи,
със сто оборота
кур космат се върти,
и сперма излива,
мътна до болка,
и в тебе я влива
през остра спринцовка.
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 150 Коментари: 2Коментари
1. charlie - ;)
27.09.2007 00:49
НЯМА ПЪК!!!
2. candysays - И аз така..
08.10.2007 15:45
няма пък ;)
П.С. Макар че преди често си го мислех...
-------------------------------------------------------------------
циците на Петя са космати....
1. Циците на Петя са космати.
2. Киро пикае праф.
3. Ришко си реши доматите.
4. Чичо Мушо, чичо Мушо.
5. Зела перка картофите.
6. Тръгнал поп за паяци.
7. Запалки, запалки, запалки…!!! Ииии!
8. Ебати яката трева…
9. Мноо съм зле, копеле. Да ти го начукам!
10. Ебал си Перо козата.
11. Ела да ми издеш топките.
12. Ама аз казах ли колко съм зле?:)
13. Тука има комари. Требва да ги избием.
14. Ебал съм ги у комарите!
15. Един ме уапа по кошниците. Да го уапе връа!
16. Говорим си сам. Май съм лут…
17. Един месец – толкова лежах в психодиспансера на ВМА-София.
18. Не са ми помогнали много, а?
19. Ама поне изклинчих от казармата.
20. Всъщност, това с казармата и психото си го бях запланувал още преди да вляза в тъпата казарма! Това ми бе плана, ясно?! Да се чупя от викове, команди, ндяди, липса на дори на секунда време, в което можеш да останеш на саме с мислите и мечтите си.
21. Не, че не чувствах необходимост да си полежа в псохото и да си зобам хаповете дето си ги събирах (не само от мен, а и от другите).
22. Глейте съга как става това с хаповете. Та значи, трябва ти бутилка от минерална водичка (от дия дето се прават бонгове от тях, но моя е от оцет). Отлепяш етикета и го смъкваш до долу, така че дъното на бутилката да не се вижда. И когато сестрата ти поднесе хаповете, уж че ги гълташ, а ги плюваш във водата:) После като тя си тръгне, бързо ги вашиш и или си ги събираш някъде, или ми ги даваш на мене.
23. За да можеш да ги натрошиш и ишмъркаш в тоалетната, предварително трябва да си ги изсушил добре.
24. Първия ден получих мощни халюцинаций (май беше от “деапакина”). Та значи, лежа си в леглото аз, облегнал се на високо вдигнатата възглавница, и си пиша стихове в една тетрадка. Докато мисля си приказвам с другите в стаята, смееме се…
25. По едно време неква чистачка влиза и затваря прозореца (който беше точно пред моя поглед). Ей-така, влиза си, приближава се до джама и затваря крилата му. В същия миг само за миг погледнах в тетрадката си, после отново джама и о, чудо! Нито прозореца е затворен, нито има неква чистачка!
26. – Момчета, тука влезна ли туку-що неква да затвори джава?
27. – Не.
28. “Боже, май тия хапове ме хванаха вече” – Си помислих аз и много се зарадвах. След това се опитах да си спомня какво им говорех до преди тая да вляза в халюцинацията и да си забравя мисълта.
29. – Абе момчета, аз за кво ви разправях до преди малко?
30. – Ти луд ли си бе, през цялото време мълчиш и си гледаш в тетрадката, пишеш ли, не знам кво праиш тама.
31. “И това е било халюцинация!” – Закефих се аз още-повече.
32. – Момчета, знаете ли, че до преди малко си мислих, че си приказвам с вас?! Много яки халюве! Вие имате ли?
33. Някой се смее.
34. – Ти май си много друсан…
35. (И представете си – това е още първия ден! Още не съм почнал да си колекционирам хапове – ефекта \вероятно страничен\ дойде само от тия дето ми дадоха!)
36. Млъквам. Заслушвам се в тъпия им разговор, но бързо попивам в собствените си мисли.
37. Навярно същия ден: отново лягам да пиша стихове. По-съсредоточен не съм бил никога (дори и по време на случката, когато си изух левия и десния папук, носовете им се докоснаха и сякаш прескочиха искри некви).
38. Ама аз наистина съм много съсредоточен и идейте ми идат много бързо. Пиша страхотно стихотворение – нямам търпение, да се прибера във Видин и да го натракам на машината (която ми липсваше ужасно, и като чувах как трака тая в канцеларията, направо ми се доплакваше за моята). Мисля върху римите, звученето, записвам, задрасквам и заменям думите…
39. По едно време го осъзнавам – не съм написал нищо! Дори не съм отлепял писеца на химикала от листа! Писал съм на ум! Халюцинация! …Тоя път обаче не се зарадвах. Та стихчето беше страхотно, но го няма – сякаш съм го сънувал (а като дете много мразех да сънувам, че в двора ни пада самолетче на дистанционно управление, аз изтичвам и си го вземам преди да е полетяло отново и влизам в стаята – мразех когато сънувам това да се събудя с празна ръка. Сега пък мразя да сънувам как те прегръщам топла, мека и ароматна, а на сутринта да се събудя без теб).
40. – Да му еба майката! – Изругавам аз.
41. – Що псуваш бе? – Пита някой от стаята.
42. – Щото написах на ум едно яко стихче, а то всъщност дори не съм си и помръднал ръкатата! За това псувам, бе да му еба майката!
43. – Ако те чуят сестрите да псуваш или буинствааш, никога няма да те пуснат от тука – предопреждава ме някой. Поглеждам го – някакво момче горе-долу на мойте години, но едва ли е войник – има дълга коса като на метъл.
44. – Ама ти кви глупости говориш?
45. Смее се.
46. – Не са глупости. Старай се да не правиш впечатление на нередовен, че ше те държат тука много дълго време.
47. – Ама аз нали съм тука по собствено желание, преди да подпиша, ми казаха, че ше ме държат само неколко дена, и после ме уволняват?
48. – Да, ама имат право да те задържат колкото си искат. Ти всъщност, как влезна тука?
49. – Излъгах ефрейтора, че искам да се самоубия. После, ме заведоха в болницата и там на прегледа при психиятърката, я излъгах и нея. Казах и за опита ми за самоубийство в десети клас със свръх доза диезепам, но това не беше лъжа. Казах и за депресията, за наркотиците които съм вземал… Тя се усмихна и ми каза : “спокойно, с тия симптоми може да те уволниме веднга. Само требва да лежиш в психото няколко дена” – така каза. “Неколко дена”.
50. – Все-пак внимавай. Имаше един – така поне съм чул – дето пак така дошъл за да се уволни, а те зели, че му направили електрошок!
51. – Така е! – Побърза да потвърди едно друго момче, легнало на леглото си. – Аз имам 2.
52. – А ти за кво си тука – попитах го аз. – Уволнявка?
53. – Не. Имам шизофрения.
54. – Наистина?
55. Усмихна се. Беше много готин тип, много печен и забавен. Такива простотий ръсеше…
56. Всъщност, повечето не бяха луди а или симуланти. По това време, при нас, горе (отделение “остри психози”) бяха дошли и ноия от долния етаж, понеже тяхното отделение (зависимости) беше в ремонт. Така че, хорака в моето обкръжение – както в моята стая, така и в останалите – бяха няколко депресирани, един шизофреник, двама дърти алкохолици и няколко наркомана дошли тук на терапия.
57. СУТРИН:
58. Будят ни късно. Колкото се може по-късно (и след двете седмици прекарани преди това в поделението, където се ставаше рано за да те занимават с простотий, се чувствах като в рая.
59. Влизаме всички в стаята с тоалетната. Това беше пушалнята. Всички клякахме облягайки се на стените и палехме сутрешните си цигари (в момента, докато пиша тия редове нямам цигари и много ми су пуши. Имам трева, пафкан съм, но понеже нямам нито една цигара, пуша един дивак, от който имам цяла торба. Почти не хваща, но на вкус е много добър. Но само като си представя една къса ММ, и направо ми падат лигите…)
60. Приказвахме си простотий – особено аз. Много готин и отворен и шантав (особено) човек съм, и на всякъде хората ме харесват и направо се лепват за мен.
61. – Храната е готова – ни казва по едно време някоя от лелките, прошмугвйки си само главата през процепа на вратата. Там сестрите и персонала рядко идваха.
62. Тама ни сервират богата и питателна храна. Задължително има мляко. чинийте са само метални, приборите са пластмасови а прозорците на стъклата (както впрочем и в цялото отделение и май и при сестрите) са плексигласови. Има и телевизор, затворен в голям сандък с плексигласово стъкло отпред, закачен на стената. Не ни даваха дистанционното, и за това се налагаше да ставаме, да отваряме плексигласовата вратичка и да щракаме направо от копчетата.
63. Да ви го начукам – вече не ми се говори за психото, асно!!! Вече съм студент в ТУ – София и ми е ебати тъпото – много ми е самотно, нема съквартиранти и нема с кой да обеля и дума… В момента са се минали около месец и половина, два, откак вкъщи почнах да пиша тая простотия, и некво ми дойде на ум да я продължа – така и така съм много пиян (пия водка и пафкам цирарки, докато си слушам “дъ-кюър”.
64. Да ви го начука… Кой? Не, бе – я да ви го начукам!!! Некво изядох последната буквичка и се получи некви интерсис итжаовжк09ишжтао ждовм. Домати.
65. Пешо яде пипер. Ше му се ужули връа!!!
66. Да ти го начука Козия Пръч!
67. Да ти го начука Връмкомяка!
68. Да ти го начука Пешо!
69. Да ти го начука и козата Му!!!
70. И аз да ти го начукам!!!!!!!!!!!!!!!!!!
71. Аз съм от СДС! Ясно!
72. Ти си от БСП и да ти го начукам!!!
73. Казах ли колко съм пиян! Ебати – по-яко е да си пиян, отколкото да си пафкан! Не съм го вервал, ама май е така! Като съм пафкан, такива простотий не мога да измисля в тр….
74. С колегата се разбрахме утре да пушиме гъби. Ама он не дойде – демек, вече е утре и он не е дошъл. Да Му го НАЧУКАМ НАЧУКАМ НАЧУКАМ НАЧУКАМ НАЧУКАМ И ДА ТО ИЗДЪТ ДОМАТИТЕ!!!!!!!!!!!
75. Шейк, шейк….
76. А
77. След малко слизам да си купя още водка!!! Ебал съм му майксакаттат!!!!
78. То бива да се напиеш, ама толкова чак… Това си нее работа… Не ме бърка, слизам за още водка!!!
79. Ама я за малко да слезнем по гащи!!! Требва да си убуем панталониете…
80. Днеска една колежка ми върза терекия!!! Да й го начукам! “Остай я тая курва” – крещи вътрешния глас.
81. – Ама тя има красиви очи, точно мой тип е – Казвам на Вътрешния Глас.
82. – Тая се ебе с пълове!!! – Казва ми вътрешния глас.
83. Всъщносту аз чувам даокжоажтаодтждо
84. Абе, като си поркан, музиката е много слаба… Трябва да открадна от някъде усилвателен елемент. Начукал съм Му-..0нгосдж
85.
86. Тждсоаязд
87. ДжкшижхгаяжНаокж9 шЗш-9ге,жниш0иш
88. Абе, продавачката, как ли ше реагира, като й кажа, че искам още една бутилка Водка? Ше ме помисли за алкохолиндър… некво не ми пука. Да ти го начукамммм!!!
89. Аз съм жалък…
90. Аз съм идиот.
91. Аз съм ненормален.
92. Самотен съм…
93. Искам те до мен…
94. Искам да те прегърна, да те целувам по устните, очите, нослето, бузките, циците, ръцете, краката, ходилата, искам да те целувам по връхчетата на пръстите и да се разплача от щастие. Къде си?
95. …. Тука е празно.
96. И тука…
97. Сега съм Някъде…
98. Вече съм Тук…
99. Вече никога няма да се друсам, да пия и да дишам лепило.
100. Ха-ха – повярвахте ли ми!?!
101. Да ви го начуам…
102. Щще си побъркамммммм.
103. Да ви Го побъркам…
104. Ако козия пръч ми вземе доматите, то аз ще останата само по нитролюгоффрени…
105. Много съм зле. Ама кво ми пука?
106. Начукал съм му го.. Пиша със затворени очи, и съм Някъд.е . Тъпо….
107. Много съм злееее……!!!!!!!????++“=%:=:/:КОЩГо
108. Май ше драйфам-…..
109. Не ми пуука некво…
110. Начукал съм му… го….
111. Къде си? Небето плаче без теб, небето беше синьо, но сега почерня, почерняха и стените, самотен съм… Толкова сам, колкото мога да бъда… След малко ще си пусна “нова генерация”.
112. Не, не баш сега – сега ше слушам “севънти секъндс” – нали помниш; дъ-кюър…
113. Пиян съм… Госпсподи, прости ми…
114. Ебати, забравих си цигарата в пепелника и сега изгоря напразно. Ше запаля нова…….
115. Боже, колко съм пиян…
116. По принцип, мразя алкохола… Дадох си обет, че вече няма и да пафкам. Само ще търся Истинската Любов. Но май няма да Я открия… Начукал съм Го, плаче ми се…
117. Настрението ми се скапа съвсем… сега отлитам…
118. Затъпявам… Ти губиш интерес… Дай ми още един шанс, да измисля нещо оргинално, а?
119. Да, ще измисля. Но първо да си` купя още Водка. Мразя ракия, вино, ром, и разни други работи.. Пия само водка, щото няма мирис и вкус, особено с разредител….
120. Начукал съ Му – го… Писна ми да пиша…..
121. Чао, довиждане, приятно ми беше… Простете за тъпотиийте, но ми е самотно….
122. Тжваджтадтжд
123. Като се оправя, ще ида да пусна това в блога си. Ако е ме досрамее, или ако съм още пияннннн.
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 455 Коментари: 3Коментари
1. branchbearer - x
01.10.2007 00:25
Истинската любов, о, я стига...
На 99 не повярвах.
на 103 вече се оплетох, ама звучи по-добре от "да ви го начукам" всеки случай.
Някак самотно е да си сам. Аз поне го мразя.
2. charlie - melanholik,
01.10.2007 10:38
за номер 80 вече съм те предупреждавала! Не им се връзвай на женските номера много!
3. placebo - -.-
01.10.2007 10:48
По-добре да го мразиш, от колкото да нямаш отношение, защото просто си го забравил какво е да не си сам... (:
Иначе, да, Истинска любов? ... звучи малко ... Въпрос на самовнушение е според мен. Не че много разбирам...
-------------------------------------------------
умрете!!!
– Ти само спускай цифрички с точици, а аз ще говоря. Айде, почвай! Почвай бе, че съм зле!!!
– Добре:
1. – Мразя ви всичките!
2. Мразя ви, защото ви завиждам!!!
3. Искам да си го начукате!
4. Искам да си ебете майките, бащите, лелите, братята, сестрите (особено), тъщите, дядовците, бабите, стринките, и Пешовците.
5. Искам да ви експлоадират тъшаците и да ви увистнат срамните устни.
6. Искам да хванете рак и пичи въшки!
7. Искам да умрете!
8. Вие сте грешници!
9. Искам да забранят полицията!
10. На Пешо му гръмна бойлера, а Анастасийка си няма бойлер.
11. Сърбите изнасилиха приятелката ти и я изядоха, изядоха и баба ти и баща ти и ти изпушиха тревата. На мен ми исшмъркаха амфетите!
12. Алф е безсмъртен.
13. Ай-ем вери зле. Ай-м ходинг ту дъ стрийт пафкан.
14. Сори, ду ю знаинг, че ю ар вери биг сили?
15. Искам Соня да умре.
16. Смърт на алкохолиците.
17. Заключи вратата, светни лампата, махни пердетата, удари си една чикия пред прозореца, напий се почти до смърт, налъхай се, пусни си THE CURE, напуши се, легни си в леглото, вземи ГСМ-а си и се обади на всички хора които познаваш и им кажи, че желаеш смъртта им. След това вземи бръснача и срежи надлъжно вените на лявата си ръка. Отпусни я удобно на леглото и докато се наслаждаваш на чувството си запали цигара. Тя ще те убие.
18. Някога бях щастлив. Но това беше отдавна – още преди да се родя.
19. Някакъв надрусан броди нощно време из квартала и извърта главите на котките наляво, а след това ги пуска да си вървят.
20. Деян беше наркоман.
21. Производителите на “кале” – на скинове!!!
22. Който гроб копае, гроб копае той.
23. Мразя windows 98 – Пешо.
24. Мразя Пешо – windows 98.
25. Не мога да усера тавана. За това пикая по стените и пръцкам.
26. Живота… не е за мен.
27. Някога някой си се напушил. Аз пък се напуших сега.
28. Отивам да злея…
29. Който спи в поза “ембрион”, значи не е доносен!
30. Един помолил баба си да му отгледа храстите. Тя пък му отрязала ноктите на краката.
31. Искам и на вас да ви е гадно.
32. “Не мога, ръмжи ми, иска да ме ухапе!” – Възкликнал жално Пешо на баща си. “Как-така, бе, нали ти казах как требва?!” – Смъмрил го бащата. Двамата отишли в другата стая, където бил питбула. “Гледай сега” – Казал бащата и го вкарал набързо на питбула. “Нали виждаш, требва да му го завреш бърже, и уно нема да те уапе – нали му е кеф! Я бегай отпред да ти напраи една свирка!”
33. Вие сте извратени.
34. Писо беше свещено животно. Сега е по-свещена.
35. Соня е курва.
36. Отче наш, спаси ни от насъщния.
37. Те, – глей ги!… Тц-тц-тц…!
38. Искам класната ми от първи клас, оня по физическо от пети, и оня по практика от тринайсти, да умрат!!!
39. Можете ли да си ме представите само къф съм ненормален.
40. Ти направи грешка.
41. Мразя те.
42. Гнус ме е от тебе.
43. Да ти го начукам.
44. Еби си майката.
45. И бащата.
46. Страх ме е да не забравя да дишам.
47. – Коя пък е тая Соня?
48. – …Не питай…
49. Не говорете лошо за “флекстайп”.
50. Мизерници…
51. Съквартиранта дали ще се усети, че съм му се изпразнил на четката за зъби, след което съм я изплакнал бегло в дупката на тоалетната чиния?
52. В главата на съквартиранта ми: ЛАЙНА ГОВНА ПИКНЯ СРАНЕ ЕБАНЕ ПРОСТОТИЙ ПСУВНИ НАРКОТИЦИ.
53. Съквартиранта се чуди как-така не ща да пуша от грамажа дето си го купи преди три дена, и го крие в горния шкаф в коридора, в някаква стара кутия от блажна боя. Само ако знае кви добавки й слагам…
54. Будизма е илюзия.
55. Който казва, че няма любов, е посредствен и повърхностен и щастлив.
56. Искам да си прережа вените, да умра и да се преродя и тоя път да съм щастлив. Имам нужда от теб за да го направя, помогни ми, къде си?
57. Когато вече няма какво да кажеш, го кажи на глас.
58. Попитай хората дали са го разбрали.
59. Искаш да ги попиташ още веднъж, че да закръглиш до 60.
60. Ето, закръгли го:)
Автор: melanholik Категория: Изкуство
Прочетен: 146 Коментари: 1
Последна промяна: 23.11.2007 11:03Коментари
1. oblivion - ..
22.11.2007 19:28
хех, харесва ми. Да де, харесва ми, че има някой в моето положение хР
-------------------------------------------------------------------------------
цикъл "ДЕПРЕСИЯ"
Обикновено тетрадките на студентите са пълни с безсмислени лекции. Да, ама аз в моята си пиша разни работи по време на часовете и в общежитието или в клуба на художниците. Преди малко разгледах какви съм ги наредил вътре и си казах, че това трябва да го обединя в единен цикъл "ДЕПРЕСИЯ". От него може да се разбере колко слънчев човек съм, колко ми е готино през последните дни и какво ми е отношението към живота по принцип. Не четете - адски е депресиращо:)
Ц И К Ъ Л "Д Е П Р Е С И Я"
Една пародия на живот
и нулево желание да дишаш.
"Пишеш много гот!
Супер яко пишеш!
Как го правиш,
как измисляш рими?"
Само се лигавиш,
ако не те боли, бе...
(разговор с колежката
Наталия, който превърнах
в стих.)
.!.
Разби душата ми на атоми самотни,
разля ги в пясъка под чистото небе.
Очите плачат тихо и толкова сиротни
в небето търсят твоето лице.
.!.
В душата черна дупка зее,
сърцето плаче, обвито в тъга,
душата зад решетките копнее
да избяга и прегърне света...
.!.
огромно празно чисто студено
бяло подтискащо небе
ужасен гаден сняг
и Христослава гледа към небето:
стои в края на редицата и зяпа
през прозореца. когато е тъжна
е прекрасна. Емил пък е идиот:)
.!.
(това бяло небе направо ме
съсипва. Но няма значение,
важното е, че искам Кирил и
Силвия да умрат. Искам и аз
да умра.
Искам
да
умра...
Да
умра
и
да
умра...)
.!.
това момиче не го знам как се
казва - от другата група е. Не
ми харесва: очите й са студени -
сякаш клепачите й са прегърнали
с топлата си мекота две студени
лещи на фотоапарати със затворени
бленди.
Христослава обаче има хубави очи.
тъжни очи... Иска ми се да я видя
как плаче.
.!.
Защо зениците ми вече втори ден
са неестествено големи? А защо
са жълти?
.!.
Две ютии си приказвали и едната
изяла другата.
.!.
Очите ти пробиват черни дупки в мен,
мълчат, но карат ме да вярвам в красотата.
Аз просто крача в мрака на изстиващия ден;
мълча, -
препъвам
се
в
квадратите
на
самотата.
Цветя без мирис люшват се от леден вятър,
оголени дърветата тъга прозрачна гушат,
далечни сенките играят тъжен театър,
гарвани
за хрипове
ме слушат...
.!.
тоя даскал ще ме побърка Искам
да запаля една цигара
.!.
От това кафе се накострежих:)
Искам да завия
от тъга,
Боже, дай ми сила
да повърна над света...
.!.
Нещо ми дращи отляво на гърлото
като преглъщам. Дали пък не съм
пипнал *ак?
.!.
Какво прави Иванчо, а? Ака.
А Хари Потър не ака.
.!.
Стрелките тихо плачат разкривени,
времето забързано пресича своя ход,
поглеждам китките си - тънки сини вени,
по които острието ще направи своя ход,,,
Да го *** тишината на кристали,
да го *** този *** свят,
да го ***-ш ти, защото мен ме няма
в тази нощ попила мрачен цвят.
Какво съм аз, когато полудявам?
Какво си ти, когато ме болиш?
Какво накара ме до болка да припявам,
че мечтая си във мене да гориш?
.!.
10\ убий ме
20\ погреби ме
30\ изяж ме
40\ GOTO 10
50\ RUN
(това го написах
по ПИК Не знам
дали ще тръгне
(има инсталиран
емулатор на apple)
Оная ще полудее,
ако бъгясам компа.
Кво ме занимава
със С++
Господ на това е
написал Вселената:)
.!.
Изгасвам в тъжно ускорение,
векторът насочен е към хладната земя.
Усещам смътно някакво прозрение,
но тъжно се просмуква в мен съня.
Крача към ковчега по инерция,
животът ми изтича бавно празен.
Писна ми от мисли, от есенции -
животът плаче в мен прегазен.
"Няма болка, всичко е илюзия" -
няма снимка в мен крещи.
|
